2 min reading
Разхождах се по едно високо плато. Задръстените ми от мръсотията на големия град и катрана от цигарите дробове вдишваха с лекота свежия въздух, наситен с летен аромат. Затлаченото ми от ежедневните грижи съзнание постепенно се прочистваше и започваше да долавя фините вибрации на хармония, които изпращаше Природата. Вглъбена в новите усещания, за малко щях да пропусна една жена, която береше някакви растения. Сепнах се от гласа ù:
- Добър ден, момиче! На раз'одка, а, баби?
- Добър ден - отговорих смутено. - Извинявайте, не съм Ви видяла.
- А, де ще ме видиш у тоя шубрак? Не си тукашна ти. Да седнем та да се разговорим малце, а?
- С удоволствие.
Аз извадих термоса с кафе и сладките. И двете хапнахме и пийнахме, но когато възрастната жена видя кутията с цигари, ме сгълчи с майчинска загриженост:
- А бе, баби, да земеш да го маниш тоз тютюн, че само ти пий силиците. На, земи дъвчи от таз трева и ше ти мине мерака.
Задъвках непознатото стръкче и наистина - желанието ми да пуша намаля.
- Бла ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up