И тишината я обгърна, така както беше мечтала винаги да го направи някой и както тайно се надяваше да го стори Той.
Ала несгодите в живота са повече от сполуките. Или това, или хората не оценяват щастието, макар и малко. Всъщност няма значение вече, тя щеше да узнае всичко само след тази самотна нощ... И като че ли когато наближи заранта, тя усети нещо вътре в нея да се надига и да я задушава. Нима беше разбрала всичко без думи?!
И сълзите се стекоха по бледото й лице. Търкулнаха се, устремени към непознатото, но пагубно за тях, и се загубиха в небитието...
Тя щеше да създаде още хиляди подобни и дори по- големи и бистри от тези. Може би дори и по- скръбни,може даже да не помни именно тези сълзи след време... Но там някъде, нещо много малко е зависело от тези няколко капчици. И сега се е развило в голямо и значимо... само, защото това момиче... вчера се разплака.