16.08.2008 г., 18:25

Утре

943 0 0
И тишината я обгърна, така както беше мечтала винаги да го направи някой и както тайно се надяваше да го стори Той.
   Ала несгодите в живота са повече от сполуките. Или това, или хората не оценяват щастието, макар и малко. Всъщност няма значение вече, тя щеше да узнае всичко само след тази самотна нощ... И като че ли когато наближи заранта, тя усети нещо вътре в нея да се надига и да я задушава. Нима беше разбрала всичко без думи?!
    И сълзите се стекоха по бледото й лице. Търкулнаха се, устремени към непознатото, но пагубно за тях, и се загубиха в небитието...
Тя щеше да създаде още хиляди подобни и дори по- големи и бистри от тези. Може би дори и по- скръбни,може даже да не помни именно тези сълзи след време... Но там някъде, нещо много малко е зависело от тези няколко капчици. И сега се е развило в голямо и значимо... само, защото това момиче... вчера се разплака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...