16.08.2008 г., 18:25

Утре

945 0 0
И тишината я обгърна, така както беше мечтала винаги да го направи някой и както тайно се надяваше да го стори Той.
   Ала несгодите в живота са повече от сполуките. Или това, или хората не оценяват щастието, макар и малко. Всъщност няма значение вече, тя щеше да узнае всичко само след тази самотна нощ... И като че ли когато наближи заранта, тя усети нещо вътре в нея да се надига и да я задушава. Нима беше разбрала всичко без думи?!
    И сълзите се стекоха по бледото й лице. Търкулнаха се, устремени към непознатото, но пагубно за тях, и се загубиха в небитието...
Тя щеше да създаде още хиляди подобни и дори по- големи и бистри от тези. Може би дори и по- скръбни,може даже да не помни именно тези сълзи след време... Но там някъде, нещо много малко е зависело от тези няколко капчици. И сега се е развило в голямо и значимо... само, защото това момиче... вчера се разплака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...