Беше втората вечер от седемдневната ѝ почивка с приятелки в малкото планинско селце, далеч от шума и мръсотията на града. За първи път от дълго време Стела се почувства отпочинала от забързаното ежедневие, многото работни ангажименти и грижите за вечно страдащите от любовни разочарования приятелки. „Какво ги кара постоянно да се влюбват и да страдат?” – питаше се Стела. Тя беше толкова отдалечена от всичко това – харесваше живота си такъв, какъвто е. Улавяше всеки миг, който ѝ предлагаше съдбата, превръщаше го в перфектен и му се наслаждаваше. От години не беше имала сериозна връзка, но и не страдаше от това, а напротив – наслаждаваше се на свободата си.
Тази вечер останалите пет момичета бяха изморени от продължилия до късно през нощта купон от предишния ден и днешната разходка, на която се бяха отправили. Стела беше решила да си почине, да поспи, да поплува в басейна на хотела и, естествено, сега не ѝ се спеше, но се налагаше. В тишината на нощта се чуваха само цигулките на щурчетата ...