Загубих се в горите над село Балша.
Аз често се губя, дори в София, дори в познати райони. Губя се, защото на моменти се се разсейвам така, че се увличам в мисли, вдълбавам се в себе си и околният свят изчезва напълно. Разходките се превръщат в безцелно бродене и единственото, което придобива значение е самото хаотично движение, защото е в синхрон с рошавите ми, разнопосочни мисли.
В този горещ съботен ден, пожелах да се загубя умишлено. Затворих очи, поставих пръст върху картата на България и съдбата избра Балша. Идея нямах що за населено място е това и какво изобщо има да се види там, но кой съм аз да споря със съдбата? Стегнах раницата и заминах, с цел да се загубя.
Там където започва село Балша, свършва Софийската котловина, а там, където свършва Балша, започва Стара планина. Полуполе преминава в полупланина, плавно, нерязко от равни обработваеми земи към гористи хълмове, чиято къдрава траектория постепенно повишава надморската височина и се губи надалеч в синьосиви върхове. Легенд ...