23 дек. 2015 г., 16:29

В очакване

817 0 0

Събудих се в перленото утро с кристално ясен образ във все още подвластния си на съня ум.
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се сравни единствено с болка, не ми позволи да се плъзна отново в дебрите на забвението.
Той.
Оставаше ми половин час до тръгването. До него. Нервно, но с отработени движения се погрижих за външния си вид. Вгледах се в хубавите си тъмночервени устни и въздъхнах. Мога ли да се надявам? После отново се помъчих да се откажа. За пореден, безполезен път. Изгубих чувство за съществуване, губейки се в пагубни мисли за него. Чаровният мъж, влязъл под кожата ми за един миг.
И пак дочух усмихнатите, небрежно подхърлени думи - „детенцето ми”. Гърлото ми се стегна и прокрадващото се бледо щастие се удави в морето на пъстрите му очи.
Вече трябваше да тръгвам. Изправих рамене, вдъхнах дълбоко пастелния въздух и заключих сълзите много надалеч, чак в глъбините на безумния копнеж. 

22.12.2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...