23.12.2015 г., 16:29

В очакване

821 0 0

Събудих се в перленото утро с кристално ясен образ във все още подвластния си на съня ум.
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се сравни единствено с болка, не ми позволи да се плъзна отново в дебрите на забвението.
Той.
Оставаше ми половин час до тръгването. До него. Нервно, но с отработени движения се погрижих за външния си вид. Вгледах се в хубавите си тъмночервени устни и въздъхнах. Мога ли да се надявам? После отново се помъчих да се откажа. За пореден, безполезен път. Изгубих чувство за съществуване, губейки се в пагубни мисли за него. Чаровният мъж, влязъл под кожата ми за един миг.
И пак дочух усмихнатите, небрежно подхърлени думи - „детенцето ми”. Гърлото ми се стегна и прокрадващото се бледо щастие се удави в морето на пъстрите му очи.
Вече трябваше да тръгвам. Изправих рамене, вдъхнах дълбоко пастелния въздух и заключих сълзите много надалеч, чак в глъбините на безумния копнеж. 

22.12.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...