23.12.2015 г., 16:29

В очакване

815 0 0

Събудих се в перленото утро с кристално ясен образ във все още подвластния си на съня ум.
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се сравни единствено с болка, не ми позволи да се плъзна отново в дебрите на забвението.
Той.
Оставаше ми половин час до тръгването. До него. Нервно, но с отработени движения се погрижих за външния си вид. Вгледах се в хубавите си тъмночервени устни и въздъхнах. Мога ли да се надявам? После отново се помъчих да се откажа. За пореден, безполезен път. Изгубих чувство за съществуване, губейки се в пагубни мисли за него. Чаровният мъж, влязъл под кожата ми за един миг.
И пак дочух усмихнатите, небрежно подхърлени думи - „детенцето ми”. Гърлото ми се стегна и прокрадващото се бледо щастие се удави в морето на пъстрите му очи.
Вече трябваше да тръгвам. Изправих рамене, вдъхнах дълбоко пастелния въздух и заключих сълзите много надалеч, чак в глъбините на безумния копнеж. 

22.12.2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...