29 окт. 2019 г., 16:18

 В сетния ѝ миг 

  Проза » Рассказы, Повести и романы, Письма, Другие
1063 2 4
1 мин за четене

 

В СЕТНИЯ Ѝ МИГ...  НЯКЪДЕ ИЗ ДУШАТА Ѝ...

 

"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., реша я бавно, докато стане гладка, после я наплитам... спомен... Кожата ми посърна, руменината на бузите ми бе изместена от безлично бяло... Силите ме напускат с всяка изминала секунда... Защо!? Защо да го крия!? Нима трябва да изпитвам срам!? Или пък да застана в някой ъгъл и да заплача!? Тъгата ме намира единствено, когато видя неговите очи, пълни със обич! Когато усетя пръстите му, галещи ме нежно... Усетя ли топлината на обятията му, като дом, в който приютявам скованата си от студ душа… Само тогава ми е тъжно! Изгоних самотата още на прага... Когато потропа на вратата ми в един обикновен ден, я затръшнах пред лицето ѝ и бързо я заключих. Тя не си тръгна, надничаше през прозорците, дебнеше ме кога ще ги отворя за глътка свеж въздух... Не посмях, от страх заковах здраво прозорците, пуснах завесите... Тъмнината, като неканена гостенка, дори не събу калните си обувки... Не виждам лицето ти... Посягам... Помня всяка твоя черта! Рисувам в съзнанието си... Ето я и резката на брадичката ти... Обожавам я... Мога да те пресъздам... Пазя душата ти дълбоко в мен... Скривам спомените в пазвата си, там са на сигурно място. Днес не мога да стана от леглото. Опитвам да заповядам на тялото си, но то не ме слуша. Присядаш до мен, усмихваш се. Хващаш ръката ми, а с другата докосваш лицето, после бавно долепяш плътните си устни до челото ми. Вдишвам дълбоко, искам да запазя аромата ти... Още няколко секунди..., последни секунди... Успявам да кажа само няколко думи. Обичам те... Прости ми... Не усещам болката вече... Лека съм като перце, сякаш вятърът ме носи сред красивите,обагрени в цветове облаци... Летя ли!? Сълзите ти са като пороен дъжд... Пази спомена за мен и когато бурята отмине, ще усетиш присъствието ми... Някъде там... Дълбоко в сърцето.„

 

из "След Дъжда" 2019г.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Произведението е включено в:
  2353 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??