В търсене на щастието...

... Тя стана, облече черната сатенена рокля и седна на малката тоалетка пред голямото огледало.

Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тяло –„перфектно” според разбирачите от бранша;
Имаше скъпа кола и живееше в огромна къща, декорирана и обзаведена по „последна мода” от италиански интериори в най-хубавия квартал – „кварталът на богатите”;

Но лицето й - сякаш в очите й... се четеше тъга, самота...
Сложи си спирала и грим, парфюмира се... Когато беше готова, излезе - отново ревю - отново шум, фотографи, модерни „парцалки”... Вече 23 години бяха изминали от живота и сякаш нищо нямаше смисъл - един празен живот, лишен от щастие, мечти, радост... Но за какво й бяха на нея тези „малки” неща, когато имаше всичко, според другите... Всичко, за което мечтаеха другите, а тя желаеше толкова обикновени, възможни и... необходими неща;
Беше време да тръгва - да бъде фалшива и перфектна за тях - нормалните... И до кога?
До когато им трябва - след няколко години щеше да се събуди от крясъците на гълъбите - без грим... без опора...

Тя дори нямаше име, защото беше от хората, които биват използвани от обществото - възхвалявани, възвеличавани, от тези, които са навсякъде - по списанията, телевизията, билбордовете...

Те са използвани и след това изхвърляни и никой не се интересуваше кои са и какво става с тях...

И нея това я чакаше... Имаше ли смисъла да продължава да живее в този фалш? Кой би забелязал отсъствието й, ако в момента за същото онова общество е изгряла нова звезда, а момичето без име е залязло?!
Затваряйки вратата, вместо да се насочи към колата си, тя тръгна в обратната посока. Бижуто-часовник на китката й тик-такаше нетърпеливо, но тя не забеляза...

                                                                 ***

Валеше дъжд... Но това слабо я вълнуваше... Не и трябваше чадър... Цялата  беше мокра... Тя въреше. Бавно. Някъде далеч от всичко и всички... В търсене на щастието си...