9.12.2008 г., 22:03

В търсене на щастието...

1.6K 0 1
2 мин за четене

... Тя стана, облече черната сатенена рокля и седна на малката тоалетка пред голямото огледало.

Взе четката за коса и започна да сресва бавно и лежерно дългите си черни коси: ”Какво имам аз ?”
Какво имаше тя? Според всички други тя имаше „Всичко” - работеше като модел и разбира се - имаше хубаво тяло –„перфектно” според разбирачите от бранша;
Имаше скъпа кола и живееше в огромна къща, декорирана и обзаведена по „последна мода” от италиански интериори в най-хубавия квартал – „кварталът на богатите”;

Но лицето й - сякаш в очите й... се четеше тъга, самота...
Сложи си спирала и грим, парфюмира се... Когато беше готова, излезе - отново ревю - отново шум, фотографи, модерни „парцалки”... Вече 23 години бяха изминали от живота и сякаш нищо нямаше смисъл - един празен живот, лишен от щастие, мечти, радост... Но за какво й бяха на нея тези „малки” неща, когато имаше всичко, според другите... Всичко, за което мечтаеха другите, а тя желаеше толкова обикновени, възможни и... необходими неща;
Беше време да тръгва - да бъде фалшива и перфектна за тях - нормалните... И до кога?
До когато им трябва - след няколко години щеше да се събуди от крясъците на гълъбите - без грим... без опора...

Тя дори нямаше име, защото беше от хората, които биват използвани от обществото - възхвалявани, възвеличавани, от тези, които са навсякъде - по списанията, телевизията, билбордовете...

Те са използвани и след това изхвърляни и никой не се интересуваше кои са и какво става с тях...

И нея това я чакаше... Имаше ли смисъла да продължава да живее в този фалш? Кой би забелязал отсъствието й, ако в момента за същото онова общество е изгряла нова звезда, а момичето без име е залязло?!
Затваряйки вратата, вместо да се насочи към колата си, тя тръгна в обратната посока. Бижуто-часовник на китката й тик-такаше нетърпеливо, но тя не забеляза...

  

                                                                 ***

Валеше дъжд... Но това слабо я вълнуваше... Не и трябваше чадър... Цялата  беше мокра... Тя въреше. Бавно. Някъде далеч от всичко и всички... В търсене на щастието си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Славата е тленна...Пътят към щастието е в намирането на опорите,които те карат да живееш...

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...