В търсене на сянка
Не може човек да мрази САЩ. Не можеш да мразиш държава, издигнала педалското знаме пред посолствата си.
Може само да я съжаляваш…
хххх
Пенсионерите по акъл сме като пуберите – правим обратното на казаното. За да докажем, че още сме /при пуберите – вече/ мъже. Или мъжествени баби.
И в най-голямата жега – навън… По улиците… Бодро – като бременни хлебарки.
Повод винаги се намира – хлябът свършил, пуснали краставици, Мара ще ходи, аз защо не…
Тъкмо създаваме работа на спешните медици, докторите и, понякога, на завършващите цикъла…
хххх
Чук-чук-чук… Падна и това парче черупка. Пилето надзърна през отвора, подаде глава от яйцето и каза уверено:
- Така! Сега внимавай, свят. Ще ти обясня как да живееш правилно…
хххх
Починала Лиляна Стефанова. Разбрах го от чужди информационни агенции. С известно закъснение се обадиха и някои наши. За други подобен човек – поетеса и публична личност, не съществува. Виж – за мутри, биячи, мошеници, проститутки, курви, пуйки, фитки, патки – цели страници, цели предавания, даже книги…
Знак за времето ни…
хххх
Продавачите по барачки, гаражи, молове са развълнувани – очакват нов кастинг за премиер…
хххх
Светът е оптимистичен. Животът е просто изживяване на днес и очакване на утре, с надеждата, че ще е по-хубаво от вчера… Но в един момент утретата свършват…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
