Беше сутрин около 10 часа. Пролетта сякаш напираше от прозорците на класната стая. В стаята имаше само няколко ученици. Велин седеше върху учителското бюро подпрял дългите си крака с маркови маратонки на чина пред него. Ядеше пакет чипс и нехайно ронеше парченца по пода. Беше забранено да се яде в класните стаи, но това нямаше голямо значение, както повечето забрани и правила в училище. Времето на голямото междучасие се точеше бавно. На Велин му беше тъпо от сутринта. Снощи се беше прибрал пиян в 3 сутринта от Владови, където винаги имаше евтина водка, чалга и нещо за смъркане. Имаше и някакви лигли, помисли си Велин, ама не ставаха. Дори не ги беше погледнал. Сутринта не беше нужно да става за училище тъй като имаха час при Берчева, старата скумрия не помнеше физиономии, нито имена, но реши да иде, че имаше много отсъствия. Преписа домашното от Емили и вдигна ръка. Тъпата бабка Берчева го погледна някак си благо през дебелите си очила и го извика на дъската. Написа всичко от пищова, а ...