3 янв. 2008 г., 17:35

Важни са първите седем години

1.9K 0 20
1 мин за четене

 

  Какво нещо е възпитанието

 

Не споделяйте своето щастие пред човек по-малко щастлив от вас. Винаги се поставяй на мястото на другите, за да ги разбереш! Така ме учеше татко.

Е как сега да си споделя, че имам много нежна кожа?! За да си споделя, ще трябва да ви кажа как да си направите и вашата кожа супер нежна.

И така, гледах руската телевизия и в предаването показваха полезни съвети. Запомних един, защото ме интересуваше. Другите бяха как да измиете по-бързо банята или измиването на прозорците - лесно и приятно. Да, бе!

  Та хареса ми този съвет, с който кожата на тялото и лицето ми да стане по-сияйна и по-нежна. В руските и финските бани седиш дълго на пара. За финските не знам, но за руските съм почти сигурна, че се и порка, освен, че се бият с брезови клони. Чудесен масаж е това!  Някаква мацка си изми ръцете с утайка от кафе. Не открих на екрана някаква разлика и затова си направих веднагически кафе. Ефектът беше... поразителен. Вярно, че имам чудесна кожа, много нежна, но стана още по-хубава. По празниците се изпи доста кафе, утайката събирах в чаша и вчера взех, че се изкъпах. Намазах си цялото тяло, дори петичките и лактите. Да не се хваля, но блестях ви казвам!!! За тези, които са над двайсет и пет години като мен е хубаво, ако ви е суха кожата след процедурата се намажете с крем. Сега чакам с нетърпение лятото и деколтетата и се рaзвихрям яко!!!

  Заради възпитанието на татко, малко по-дълго трябваше да ви обяснявам. А иначе...

Ако знаете колко нежна и блестяща кожа имам, просто върха!!! Просто исках да се похваля. Това е. Хайде и да ви е честита Новата 2008 година!!! Да сте щастливи и по-красиви!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Лажова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хич не леж на тая, Етчи. Пращам ти пакетче кафе и се оправяй! Може да не го пиеш, сипваш в шепа и го мокриш, после е лесно.
  • Значи затова съм се спаружила, заради нескафето.
    Ужас, обречена съм никога да не засияя.
    Е нищо де, айде ти блести и заради мен Светле.

    Поздрав и усмивка.
  • Рени, колко си права, не е от кафето, от нас си е! Джейни, бих казала на къде по-красива, но пробвай и разкажи за ефекта. Айде и Деси се разхубавява! Креми, глей какво нещо! А аз си мислех, че от теб е сиянието! Петинко, най ти благодаря за...другите неща!!! Вилдан, кефя се, че те кефя!!! Зинче, онзи ден като се обадих на Мая, тя ме пита: Светле, ти ли си? Всъщност тя ми вика: Чумо, ти ли си? Но не е удобно да се излагам пред хората. Питам я: Как позна, че съм аз? - Ами току-що слънцето изгря при нас. Виж какво нещо, аз току си бях измила лицето. Добре, че не се изкъпах, трябваше да се ходи на плаж от това кафе ще да е този блясък. Ей, да не е от теб Зина, кажи си?! Танюшка, няма нищо случайно на този свят. И в този сайт! Събрали сме се едни блестящи!!! Доче, остави малко утайка и за цветята. Щото ще започнем да се заслепяваме. Мога, Ангар, всичко мога! Де да беше вярно щеше да е супер!
  • Ани, да не станеш прекалено блестяща! А писмото го прочетох даже го наизустих. Браво на теб!!! Милата ми Маги, ти пък си ми балсамчето!!! Любослава, а защо не ми каза, та вместо да си пия ракийката, седя и гледам разни предавания?! Страхотно е нали?! И ти, Танче, като го знаеш защо не си споделяш? Но не ти се сърдя. Ицо, не ти вярвам. Трябва да ме намажеш с мед, за да проверя и да...споделям ли после, се чудя?! Пепи, то един акъл, нема що! Но ти опитай все пак. Мила, заслепена съм, от теб трябва да е. Красота, а?! Нели, пробвай и ти! Мая, премествам се у вас за два-три дни и ваната е пълна. Ти па искаш докато е мъгливо да ни светиш, май.
  • Затова си ти Светлана! И гърдите ти през блузката, а бедрата ти през дънките ..!
    А и душата ти свети, както отбеляза Зинка! Че можеше и с нещо по-трудно за измиване да ни бъзнеш! )

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...