- Тина, спиш ли?

- Уф…

-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?

- Да бе…

- Помниш ли когато се срещнахме за първи път?

- Даа…

-На морския бряг, под изгрева на слънцето.

- Даа…

- Ти беше като сирена изплувала от морските дълбини. Нереална, с мокра коса, блестящи очи, банският беше обгърнал интимно тялото ти…

- Даа…

- Помниш ли първата ни целувка?

- Даа…

- Помниш ли първата ни нощ?

- Даа…

- А клетвата, която си дадохме тогава?

- Даа…

- Стига с това „Да”! Аз се старая да си изгладим отношенията, внасям романтика, цветя съм ти донесъл, а ти се прозяваш и само Да!Да!Да! Кажи повече от една дума!

- Ти си пиян.

- Не съм.Само едно.

- Пиян си както винаги когато се прибираш по малките часове.

- Нее.

- Пиян си както винаги когато си бил с друга.

- Нее!

- Помниш ли когато Пешо и Емо те довлякоха в полунощ по бельо?

- Не беше така.

-Помниш ли когато профука парите за наема на черно тото?

- Не аз, той Пешо…

- Помниш ли когато блъсна колата ми на околовръстното?

- Не бях виновен.

- Ти никога не си виновен. И винаги гледаш само себе  си. За теб другите са само поляна, върху която да си разиграваш коня.

- Не си права.

- Разбира се, че съм права и не съм нито сляпа, нито тъпа. Търпението ми си има граници.

- Не недей така, скъпа…

- Не смей да ме наричаш, скъпа! Писна ми от изцепките ти, писна ми от нелепите ти оправдания, писна ми от нескопосаните ти опити за сдобряване. Край! Искам развод!

Окончателно и завинаги искам да се отърва от теб!

- Не!

- Няма не в тази държава! Документите са готови. Още утре подписваш без никакви материални претенции и всеки по пътя си.

- Не!

- Стига с това „Не”! Не се опитвай да ми опонираш, защото нямаш никакъв принос нито в това семейство, нито в този дом така че - налягай си парцалите и изпълнявай!

-  Ами ако не се съглася?

-  Ще стане по- лошо.

-  За кого?

-  За тебе, разбира се. Не ме ядосвай повече  защото както ми е накипяло, както ми е накипяло.

- Миличка, недей! Остави този нож! Та аз те обииичам…

- Стоп! Стоп! Стоп! Ама вие кретени ли сте ? Тъпи ли сте!

Направо ми се повръща от вас! Янков, обясняваш се в любов, а гледаш в обувките си, сякаш чакаш ваксаджията да ти ги лъсне.

А като ти посягат с ножа - си чоплиш носа и се хилиш като малоумен пред въртележка!

И нерви като корабни въжета да има човек вие му ги късате сякаш са тоалетна хартия!

- Маестро, Валидол?

- Не ме прекъсвай, Гатева! Ти пък си като говоряща статуя. Никакъв живец нито в очите, нито в ръцете! По какво личи, че си гневна до склонност към убийство?

Няма такова животно като методична любов или методичен гняв! Нямма!

Това са импулси дебили, с дебили такива!

Кой дявол ме накара да се захвана с тази скапана пиеса и с вас дървеняци дето си мислите, че като изкарате тапия от Натфиз и сте готови за Оскар!

И тиквен медал не заслужавате! Глупаци! Идиоти! Профани! Иде ми да се самоубия като ви гледам!

- Нож, Маестро?