Валидол на върха на ножа
- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път?
- Даа…
-На морския бряг, под изгрева на слънцето.
- Даа…
- Ти беше като сирена изплувала от морските дълбини. Нереална, с мокра коса, блестящи очи, банският беше обгърнал интимно тялото ти…
- Даа…
- Помниш ли първата ни целувка?
- Даа…
- Помниш ли първата ни нощ?
- Даа…
- А клетвата, която си дадохме тогава?
- Даа…
- Стига с това „Да”! Аз се старая да си изгладим отношенията, внасям романтика, цветя съм ти донесъл, а ти се прозяваш и само Да!Да!Да! Кажи повече от една дума!
- Ти си пиян.
- Не съм.Само едно.
- Пиян си както винаги когато се прибираш по малките часове.
- Нее.
- Пиян си както винаги когато си бил с друга.
- Нее!
- Помниш ли когато Пешо и Емо те довлякоха в полунощ по бельо?
- Не беше така.
-Помниш ли когато профука парите за наема на черно тото?
- Не аз, той Пешо…
- Помниш ли когато блъсна колата ми на околовръстното?
- Не бях виновен.
- Ти никога не си виновен. И винаги гледаш само себе си. За теб другите са само поляна, върху която да си разиграваш коня.
- Не си права.
- Разбира се, че съм права и не съм нито сляпа, нито тъпа. Търпението ми си има граници.
- Не недей така, скъпа…
- Не смей да ме наричаш, скъпа! Писна ми от изцепките ти, писна ми от нелепите ти оправдания, писна ми от нескопосаните ти опити за сдобряване. Край! Искам развод!
Окончателно и завинаги искам да се отърва от теб!
- Не!
- Няма не в тази държава! Документите са готови. Още утре подписваш без никакви материални претенции и всеки по пътя си.
- Не!
- Стига с това „Не”! Не се опитвай да ми опонираш, защото нямаш никакъв принос нито в това семейство, нито в този дом така че - налягай си парцалите и изпълнявай!
- Ами ако не се съглася?
- Ще стане по- лошо.
- За кого?
- За тебе, разбира се. Не ме ядосвай повече защото както ми е накипяло, както ми е накипяло.
- Миличка, недей! Остави този нож! Та аз те обииичам…
- Стоп! Стоп! Стоп! Ама вие кретени ли сте ? Тъпи ли сте!
Направо ми се повръща от вас! Янков, обясняваш се в любов, а гледаш в обувките си, сякаш чакаш ваксаджията да ти ги лъсне.
А като ти посягат с ножа - си чоплиш носа и се хилиш като малоумен пред въртележка!
И нерви като корабни въжета да има човек вие му ги късате сякаш са тоалетна хартия!
- Маестро, Валидол?
- Не ме прекъсвай, Гатева! Ти пък си като говоряща статуя. Никакъв живец нито в очите, нито в ръцете! По какво личи, че си гневна до склонност към убийство?
Няма такова животно като методична любов или методичен гняв! Нямма!
Това са импулси дебили, с дебили такива!
Кой дявол ме накара да се захвана с тази скапана пиеса и с вас дървеняци дето си мислите, че като изкарате тапия от Натфиз и сте готови за Оскар!
И тиквен медал не заслужавате! Глупаци! Идиоти! Профани! Иде ми да се самоубия като ви гледам!
- Нож, Маестро?
© Дочка Василева All rights reserved.
