Ицо стоеше на верандата и изтриваше с мокра кърпичка левия си кучешки зъб. Усилените и отривисти, нервни движения показваха, че бърза да не го види някого. Да, определено неговата приятелка не беше свикнала, а и не обичаше той да се прибира с аромат от кръв на друга жена.
Тиха сянка се спусна до Ицо и той усети студената и бяла осанка на Велимира. Наистина, гаджето му си беше сериозна категория мадама. Усещаше се нещо диво в погледа ù – огън, страст, гореща ревност, но и от онези човешки чувствени черти, които неимоверно те карат да се влюбиш в този вид жени. По лилавото ù червило все още можеха да се видят свежи петънца от кръв. Ицо ù се усмихна, а страстната вампирка отговори със сексапилно движение на езика върху кучешките си зъби. Тя не чака дълго, а се впи в обятията му. Устните ù бяха топли, дали от страстта на нощта, която тя толкова обичаше, или от кръвта на последната жертва, Ицо не знаеше. Но със сигурност тази кръв му хареса. Беше лека, нежна, вкусна, стичаща се по вените ка ...