Вчера

Вчера ми дойде на гости. Още с влизането ме запита:
-Как си Днес?
-Ами... - позамислих се за малко, - както Вчера!
-Така ли, а помниш ли какво ми обеща? - "От Утре ще бъда друг, ще се променя, обещавам, ще видиш..." - изсипа ми цял водопад от обещания, а сега какво, все същото - каза Вчера.
-Ей, ей почакай малко, затова ли дойде? Седни, отпусни се, кажи какво ще пийнеш, искаш ли да похапнеш нещо? То така не може, от вратата и за главата, аз казах от Утре, сега сме Днес. И знаеш ли, ако искаш да бъда с теб откровен,  честно казано не мога да си спомня ти кое Вчера беше? Онова от Онзи Ден или Завчера или пък може би По-завчера? В крайна сметка Вчера си беше за Вчера, сега сме Днес! В един от западните езици неслучайно за сегашното Днес и Подарък се използува една и съща дума.
Радвай се на Подаръка, за да можеш да си спомниш за Вчера, да помислиш за Утре или за Вдругиден. Казвай сега какво да ти сипя!
-Сипи ми Истината. - каза Вчера, облизвайки се.
-Коя, тази от Днес или онази от Вчера? - попитах, поглеждайки го изпитателно.
-Виж какво, омръзна ми да ме черпят с коктейли от лъжи, измислени геройства и слава, това, че съм Вчера, не означава, че съм от вчера. Налей ми от Сегашната Действителност - може и да горчи, но затова пък е Истинска.
-Това вече е приказка - казах, наливайки, без да ми се свиди, - тя, Сегашната Действителност, е една... първата глътка преминава като трън, втората като слама, а третата - сама. И престава да горчи, свикнал един път с нея, не я заменяш с нищо друго.
-Да - каза Вчера, - но трябва да отлежи малко при някои от моите  далечни братовчеди - Едно Време или Преди Години и да видиш какъв вкус, какъв аромат придобива...
-Наздраве! - казах. - За какво предлагаш да пием?
-Как за какво, предполагам познаваш Роберт Бърнс? Аха, виждам, че се усмихваш, така че да пием за Мен, за братята ми - Завчера и Онзи Ден, братовчедите ми - Миналите Дни, Преди Години, Едно Време, Някога Много Отдавна.
 -Добре, наздраве за Миналите Златни Дни! - казах аз с приповдигнато настроение.
-Наздраве! За Миналите Златни Дни! - почти извика Вчера и надигна цялата бутилка, без ни най-малко да му пука за Утре.
Погълна на един път Сегашната Действителност, отпусна се на канапето и ме погледна с най-тъжните очи на този свят.
-Знаеш ли - заговори почти шепнешком, - аз съм най-нещастното нещо на този свят.
В един и същи момент съм най-обичано и най-ненавиждано, най-приятно и най-ужасно, най-желано и бленувано и най-кошмарно и бълнувано. Всичкото това е, защото не мога, колкото и да искам, колкото и да се опитвам да бъда... Утре! Да, да искам щастието, радостта, обичта, да ги пренасям в Утре, да прехвърля близките, които си отидоха вчера, всички ония  прекрасни моменти с тях от Миналите Златни Дни да ги прехвърля в Утре, ех, само да можех да бъда Утре... - Вчера заплака тихичко, неутешимо и продължи да нарежда. - На никого, на абсолютно никого не съм потребно, дори и на Днес, когато все още си спомнят за мен...
Внезапно се изправи, погледна ме с щастливо изражение и възторжено извика:
-Да, ама не, я веднага пусни момчетата от Ливърпул, почти бях забравил за тях, как можах...
Изгледах го учудено и с недоумение.
-А, така значи, дойде да гледаш мача у нас и през цялото време ми приказва врели-некипели...
-Какъв мач,  на всички Днес само футбола ви е в главите, затова и съдържанието ви в тях е почти толкова, колкото и в самата топка. За другите момчета говоря, ония с китарите....
Почувствах как се изчервих, забързах се и пуснах уредбата, знаех, че ще започне с "Yesterday", та нали затова ми дойде Вчера на гости. Не знам защо, но песента започна с:
... O, yesterday came some other way...

... Пак ми ела на гости някой ден...