16 янв. 2014 г., 18:06

Вечерна липса

975 0 1
2 мин за четене

Протягах ръцете си към теб... Опитвах да те докосна... Исках да те усетя... Търсех те. Гледах за теб. Очите ми не намираха покой. Устните ми ставаха все по-безчувствени. Имах нужда да те видя. Чувствах се безсилна. Чувствах липсата ти. Чувствах разстоянието. Чувствах те толкова далеч... А беше близко. Усещах те в сърцето си, знаех, че те има до мен. Но някак имах нужда да се изгубя в ръцете ти. Да се облегна на теб и да ти дам всичко, което ми тежи. Да те почувствам силен и да взема малко от това и за себе си. Да държа ръката ти, усещайки как заедно можем всичко. Мисля си за началото... Началото на нас, началото на това мен, което открих в теб. Беше красиво начало. Началото на остатъка от животите ни заедно. Но винаги си тръгваш... Винаги ме оставяш сама. Винаги душата ми плаче. Защо трябва да бъдеш далеч? Аз те искам близо... Аз те искам до мен. Искам да те усещам във всеки един момент. Искам да летя. Искам да не трябва да искам да летя. Искам те. Тук. Сега. Усещам физическата нужда от това да те усетя. Не ми е трудно да те обичам като си далеч, напротив така осъзнавам колко безмерно съм влюбена в теб. Но ми е трудно да ми липсваш... Трудно ми е да бъда себе си, щом ти не си до мен. Трудно ми е да се събуждам сутрин сама, без твоята целувка. Трудно ми е да те няма. Макар да те има. Ти си там, някъде близко и някъде далеч. И аз ще чакам, за теб винаги ще чакам. Но нощите е трудно. И дните също. Слънцето ме кара да мисля за теб, луната ми напомня за това колко са сладки устните ти. Опитвам да заглуша тежестта на сърцето си, но не успявам. Една самотна сълза се опитва да проправи пътя си по лицето ми. Аз не мога да я спра, а теб те няма да я изтриеш с целувка. Отново се протягам... Опитвам да се да те докосна... Искам да те усетя... Но хващам празнотата на въздуха. Уча се да чувам във вятъра. Уча се да те намирам навсякъде. Уча се... Но не винаги те намирам... И не винаги те усещам... А тази вечер всичко, което искам, е да съм в присъствието и прегръдката ти. Самотната сълза тихо падна на земята, оставяйки ме съвсем сама в тази самотна вечер.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бф Ни Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш ,да искаш да чакаш-това е любов.Така се пееше в една стара,вече забравена песен.
    Много,много красиво описание на зараждането на една любов, която обещава да бъде голяма,силна истинска.Пожелавам го на героинята ти. Поздрави!

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...