Протягах ръцете си към теб... Опитвах да те докосна... Исках да те усетя... Търсех те. Гледах за теб. Очите ми не намираха покой. Устните ми ставаха все по-безчувствени. Имах нужда да те видя. Чувствах се безсилна. Чувствах липсата ти. Чувствах разстоянието. Чувствах те толкова далеч... А беше близко. Усещах те в сърцето си, знаех, че те има до мен. Но някак имах нужда да се изгубя в ръцете ти. Да се облегна на теб и да ти дам всичко, което ми тежи. Да те почувствам силен и да взема малко от това и за себе си. Да държа ръката ти, усещайки как заедно можем всичко. Мисля си за началото... Началото на нас, началото на това мен, което открих в теб. Беше красиво начало. Началото на остатъка от животите ни заедно. Но винаги си тръгваш... Винаги ме оставяш сама. Винаги душата ми плаче. Защо трябва да бъдеш далеч? Аз те искам близо... Аз те искам до мен. Искам да те усещам във всеки един момент. Искам да летя. Искам да не трябва да искам да летя. Искам те. Тук. Сега. Усещам физическата нужда о ...