Jan 16, 2014, 6:06 PM

Вечерна липса

  Prose
972 0 1
2 min reading

Протягах ръцете си към теб... Опитвах да те докосна... Исках да те усетя... Търсех те. Гледах за теб. Очите ми не намираха покой. Устните ми ставаха все по-безчувствени. Имах нужда да те видя. Чувствах се безсилна. Чувствах липсата ти. Чувствах разстоянието. Чувствах те толкова далеч... А беше близко. Усещах те в сърцето си, знаех, че те има до мен. Но някак имах нужда да се изгубя в ръцете ти. Да се облегна на теб и да ти дам всичко, което ми тежи. Да те почувствам силен и да взема малко от това и за себе си. Да държа ръката ти, усещайки как заедно можем всичко. Мисля си за началото... Началото на нас, началото на това мен, което открих в теб. Беше красиво начало. Началото на остатъка от животите ни заедно. Но винаги си тръгваш... Винаги ме оставяш сама. Винаги душата ми плаче. Защо трябва да бъдеш далеч? Аз те искам близо... Аз те искам до мен. Искам да те усещам във всеки един момент. Искам да летя. Искам да не трябва да искам да летя. Искам те. Тук. Сега. Усещам физическата нужда от това да те усетя. Не ми е трудно да те обичам като си далеч, напротив така осъзнавам колко безмерно съм влюбена в теб. Но ми е трудно да ми липсваш... Трудно ми е да бъда себе си, щом ти не си до мен. Трудно ми е да се събуждам сутрин сама, без твоята целувка. Трудно ми е да те няма. Макар да те има. Ти си там, някъде близко и някъде далеч. И аз ще чакам, за теб винаги ще чакам. Но нощите е трудно. И дните също. Слънцето ме кара да мисля за теб, луната ми напомня за това колко са сладки устните ти. Опитвам да заглуша тежестта на сърцето си, но не успявам. Една самотна сълза се опитва да проправи пътя си по лицето ми. Аз не мога да я спра, а теб те няма да я изтриеш с целувка. Отново се протягам... Опитвам да се да те докосна... Искам да те усетя... Но хващам празнотата на въздуха. Уча се да чувам във вятъра. Уча се да те намирам навсякъде. Уча се... Но не винаги те намирам... И не винаги те усещам... А тази вечер всичко, което искам, е да съм в присъствието и прегръдката ти. Самотната сълза тихо падна на земята, оставяйки ме съвсем сама в тази самотна вечер.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бф Ни All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш ,да искаш да чакаш-това е любов.Така се пееше в една стара,вече забравена песен.
    Много,много красиво описание на зараждането на една любов, която обещава да бъде голяма,силна истинска.Пожелавам го на героинята ти. Поздрави!

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...