Беше толкова дълъг ден...

Много, много дълъг...или просто така и се стори...

Беше велик ден...

Не,...наистина беше Великден!...

Всички някъде празнуваха...

Не, че можеше много да се празнува...

Ковид19 висеше във въздухът вече втора година.

Някои вярваха, че го има...и е страшно опасен...

Други,...не вярваха! Подиграваха се на тези които вярват. Не им пукаше и всячески даваха да се разбере, че не им пука. Когато обаче, попаднеха в лапите му...всичко се променяше!

"Намаханото" им държание, бързо преминаваше през няколко фази...

"Не може да бъде!"

"На мене ли точно! Защо на мене!" и

"Не искам да умра!"

Понякога,...вече беше доста късно за вайкане или за последното оплакване...Но,...такъв е животът!

Та,...нищо особено нямаше в този ден...

Освен празника, който всеки имаше вътре във себе си, но за разлика от други празници,...този беше тих и приглушен...Сякаш, за да се почувства, възкресението Господне от всеки...

А тя не можеше дори да си спомни,... кога започна и кога свърши деня...Беше и някак объркано...

Велик ден! Освен Празника,...кое му беше великото...Ден, като ден!...Дори дъждовен и студен...

Беше уморена...

От работа...От грижи...От проблеми...От злоби...От Ковид...От всичко!

Всъщност, не искаше да мисли за това...

Искаше да спи,...но сънят не идваше...

Дори ромоленето на дъжда не и помагаше...Нощните птици, които обикновено я пренасяха в съня, мълчаха...Беше студено, а кой пее когато му е студено?

Замисли се пак...Не за празника...

За деня.

Беше велик ден! Въпреки всичко!

Някой се беше родил в този ден!

Някой беше възкръснал! Някой беше излекуван от тежка болест! Някой,...се беше отървал от мъките си...

Дори лошото, все някога има край!

Тя беше живяла в този ден...

Дори само това, го правеше велик ден!

Така и не разбра, кога попадна в прегръдките на съня...Утре...щеше да бъде друг, велик ден от живота им, та дори и да беше дъждовен...

Valentina N.V. ( Mitova)

02/05/2021