В Е Л И К Д Е Н
На този ден винаги ходя на църква. В събота. В полунощ. Изкъпана и чиста, притихнала и свята. Вярваща! Вървя в полунощ към светлината, прекрачвам прага, влизам през широко отворената врата. На този ден винаги си купувам свещичка от 10 стотинки – малка, безценна. Стига ми нейният пламьк. Душата се пали от малко. Паля я! Огънчето трепва, олюлява се, аз се моля. Не, не, не угасвай, моя надежда, в теб ми е вярата. Свети цялата църква. Ухае. Душите ни светят в бяло. Ухаят. Магия. Става ми празнично. От стискане ръката ми се е изпотила и червената боя е попила по нея – от Великденското ми червено яйце. Дар на Бога. С червена длан. Стоя пред него. Гледаме се дълго. Взираме се един в друг. Мълчим. Той ме благославя. После аз се прекръствам пред него, събрала три пръста, като Отца и Сина и Светия дух, събрали се на този ден.
Молитва! Омагьосана шепна, по своему. Вярвам в тебе, Господи. Вярвам. В чудотворната ти сила, в доброто, което ни даваш. В силата ти. В хубостта ти. Без заучени фрази, без фанатизъм, просто с някаква изумително простичка обич! И вяра! Разсъбличам душата си гола, шепна. Възкресение, спасение, болка.
Всички ни е боляло, на този свят, Господи! Нещо ми пари в очите, текат ми сълзите. Една по една по лицето, надолу. Светят. Очите ми блестят, душата ми попива аромат от толкова запалени свещи. На пролетни червени лалета. На времето е било сноп от жътва. Сърповете не са могли да режат стъблата. Агнетата блеят. Свети цялата църква. „Аз съм възкресението и животът!” Чувствам се пречистена и започвам да усещам как се пълня със сила и вяра – в хората. В Бога. Бог е моят пастир!
Цялата църква е пълна с хора. Място няма и всички те ме омайват, отпускат ме и ме успокояват. Одухотворяват ме. Не съм помръднала от мястото си, час или два, навярно три. Вечерната служба е дълга. Среднощна молитва звучи. Тържествена меса се носи. – Божествено е! Потръпвам и вярвам, потръпвам и вярвам, разнежвам се и пак вярвам. Там някъде горе, там някъде във вековете, там някъде във вечността. Там някъде дълбоко, дълбоко, навътре в мен. Необяснимо е. Океан и космос, живот и възкресение, преливат в мен.
Знам, че ме чуваш и виждаш, Господи! Великден е! Какво е това твое божествено могъщество? Камбанен звън отеква – силен и разтърсващ. Ангелите слизат и на мен ми е леко, леко на душата под това отворено, възкръснало небе. Вълшебството е станало. Сливането на дух и разум се е получило, срещата на вярност и милост се е осъществила, мирът е влязъл в душата ми. Свят ден си ти, Великден! Наистина си светлина, но такава, бяла, бяла, пролетно бяла и чиста. От огън. От вяра. От велика духовност. От вечност. „Давам ви мир” е казал Христос. Поповете го повтарят, аз целувам с пресъхнали устни железния кръст.
ВЕЛИКДЕН Е! Христос воскресе!
Стефка Галева
Гр.Сандански
© Стефка Галева Все права защищены