В Е Л И К Д Е Н
На този ден винаги ходя на църква. В събота. В полунощ. Изкъпана и чиста, притихнала и свята. Вярваща! Вървя в полунощ към светлината, прекрачвам прага, влизам през широко отворената врата. На този ден винаги си купувам свещичка от 10 стотинки – малка, безценна. Стига ми нейният пламьк. Душата се пали от малко. Паля я! Огънчето трепва, олюлява се, аз се моля. Не, не, не угасвай, моя надежда, в теб ми е вярата. Свети цялата църква. Ухае. Душите ни светят в бяло. Ухаят. Магия. Става ми празнично. От стискане ръката ми се е изпотила и червената боя е попила по нея – от Великденското ми червено яйце. Дар на Бога. С червена длан. Стоя пред него. Гледаме се дълго. Взираме се един в друг. Мълчим. Той ме благославя. После аз се прекръствам пред него, събрала три пръста, като Отца и Сина и Светия дух, събрали се на този ден.
Молитва! Омагьосана шепна, по своему. Вярвам в тебе, Господи. Вярвам. В чудотворната ти сила, в доброто, което ни даваш. В силата ти. В хубостта ти. Без зау ...