- Защо мълчиш - попита ме тя.

- Замислих се за историята - отговорих.

- И какво измисли - попита тя.

И започнах да разказвам една история, която после реших да запиша - тази история:

Кратка история на човешкия род

Това е разказ за Ум - праисторическия човек, неговия наследник , хомо сапиенсът човек и моята собствена история - историята на Мъжът. Всъщност аз не съм само аз, може да ви звучи странно но в наше време са останали само двама човеци - Мъжът и Жената. Като се замисля даже не съм сигурен, че сме човеци, да произхождаме от онези краткоживеещи същества с разпадащи се с времето тела, произлезли от маймуната, както аз сам наскоро доказах (дали бях аз-писателят, май не сигурно е бил аз-ученият), но освен произхода между нас няма нищо  общо. Сигурно се досетихте че аз съм чист разум. Как се стигна дотук смятам да ви разкажа в този разказ за историята на човечеството.

Ум стана и се почеса по не дотам прилично място за да мърсим с названието му белия лист и погледна към семейството си. Беше як самец и имаше много добра жена - можеше да пренесе големия камъкл пред пещерата чак до дървото край потока. Е всъщност Ум не знаеше дали може но поне така си мислеше. Дали да не я изпробва. И Ум се реши. Удари жена си зад врата и изръмжа. Тя скочи като ужилена от хищните насекоми навъдили се край блатото.

- Уааагрръх - изръмжа Ър - жената на Ум.

Ум възприе това като въпросителен рев, макар че повече приличаше на ръмжене.

- Грррръуауах - изрева заповедно Ум и посочи камъка, направи поза сякаш го вдига и посочи потока, след което направи знак все едно го оставя.

Жена му разбра. В първия момент си помисли да се противопостави, но тогава си спомни последния пък как я би Ум с тоягата и размисли. Стана и започна да върши дадената и от Ум работа.

Ум седна върху един пън и се замисли за ръмженето на жена си - онова, което трябваше да е въпросителен рев, но повече приличаше на ръмжене. Ум тогава не успя да схване какво иска да каже жена му и затова сега му дойде мисълта, че ръмженето и реването не дават възможността на хората да се разбират един с друг. После Ум си каза - ами ако всеки предмет наречем с различен звук - тогава ще можем да се разбираме. И така се роди речта.

След години цялото племе на Ум говореше, а останалите племена изчезнаха.

Умберто беше учен и то не какъв учен а кибернетик. Рзботеше върху създаването на все по сложни и все по функционални роботи - за бита, за промишлеността, та дори и роботи двойници - особено популярни сред политическия елит. Общо всето всеки политик си имаше по един робот двойник, който ходеше по заседания, караше се с другите двойници и правеше изявления пред медиите, докато оригинала се тъпчеше в бюфета на съответното учреждение.

Но май се отклоних от темата. Та Умберто беше кибернетик. Беше е кабинета си застанал пред компютъра си и дописваше един доклад за борда на директорите - изключително скучно занимание за такъв интелигентен човек като него. Умберто ниеше буква подир буква, дума подир дума, ред подир ред и така за около 10 минути приключи доклада.

- Е ако и сега не са доволни ще им е - започна той, но се сети, че спокойно някой от борда може да реши да прослуша записите на личния му робот секретар, или пък още по просто да ги претърси за обидни думи и затова се въздържа от довършване на доста обидния израз. Тук може би е мястото да отбележим, че Умберто беше велик ум, но от гледна точка на възпитание си беше простак. Завършил математическа гимназия, следвал в технологичен институт той не можеше да бъде друг - подобни учебни заведения бълваха страшно интелигентни простаци или страшни простаци от край време.

Умберто пусна доклада за печат и се почеса по не дотам прилично място за да мърсим с названието му белия лист. Докато свърши с това колкото просташко, толкова и облекчаващо (сърбежа) занимание доклада се беше отпечатал. Ученият сложи докладът в капсъла и я пусна в експресната пощенска линия - система от тръби, които отвеждат капсулите до Централния Сортировач, който, както подсказва името му, ги сортира и изпраща до получателя.

След като свърши тази работа Умберто реши да изпие една водка в институтската кръчма. Забравих да кажа, че като достоен възпитаник на гореупоменатите учебни заведения Умберто беше и алкохоли, макар че не знаеше, защото никога не беше спирал да пие и затова не можеше да осъзнае, че има нужда си от алкохол.

В кръчмата Умберто видя своя най-добър приятел, тоест единственият човек, който можеше да пие наравно с Умберто - всички други падаха под масата на средата на веселбата - какви приятели са това, а?

- Здрасти пияницо - култутно поздрави Алекзандър - приятелят алкохолик.

- Къде си бе въчво изтърбушена - отговори на поздрава Умберто и седна. Край масата се появи робот сервитьор.

- Една водка тенекиена главо, ама бързо - поръча си Умберто.

Разговорът им беше безинтересен, пълен с "Аз тебе много те уважавам" и "Ти мене хич не ме уважаваш" и затова няма да го предаваме в този разказ. Но към третия час се случи нещо съдбовно. Алекзандър каза следното:

- Ма дааааа ти кажа, аж и ти де така като ши пием ше жемем да пукнем и нишо няа да оштане от нас

- Ми шо не жемем да се кополи, компоти, бе такова бе - копираме на един хард диск.

- Е как?

- Ами ще изобретим начин.

Изобретиха. И хората си качиха съзнанията на специален компютър, а телата си замразиха за по-нататъшна употреба - ако потрябват. Тези които се отказаха пт тази процедура измряха.

В началото всички съзнания бяхме независими, понякога се сращахме едни с друди, друг път се усамотявахме, но скоро взехме да не се усамотяваме, като на края се сляхме в две съзнания - Мъжът и Жената - Аз и Тя - висшата форма на съществуването, върхът на вертикалния прогрес, последните останки на велика цивилизация. Е и ние не сме съвършенни - много спим, а като не спим се караме, та ми е чудно дали не идва времето да еволюираме отново. Но в какво - в единично съзнание може би, не знам, ще видим по нататък.

Бел. на автора - Тази кратка история не е върхът на писателското изкуство, целта ми беше да представя теорията на вертикалният прогрес по един забавен начин. Ако не сте разбрали от самия разказ (макар че целта беше да го разберете от там) вертикалния прогрес е следното:

1. Цивилизацията се разраства (като брой)

2. Група индивиди развиват ново качество, което ги откъсва от другите и ги превръща в по-напреднала във еволюционно отношение група.

3. Групата на изоставащите изчезва.