Съжалявам, че заглавието е подвеждащо, че и някои корекции направих…
Посветено на М, както обещах. Да видим, как ще го прочете сега, като си няма речник…
Тя го срещна точно, когато най-малко очакваше... След дългия изтощителен път до Виена и целодневното бродене по музеи.
В ресторанта на малкия хотел.
Вечерта, беше като повечето й вечери, искаше да й е тихо.
През цялото време усещаше нечии безумни очи върху себе си, но не им обърна внимание. Очите са просто очи. В друго време можеше да каже, че те са прозорче, през което се виждат мислите, които се въртят в главите на хората, но сега не й се мислеше за това...
И точно, когато си тръгваше, той я пресрещна. Изправи се срещу нея, закривайки с осанката си светлината на вечерните лампиони:
- Имаш устните на… – каза с лек английски акцент, а после отчетливо и с неподправена гордост обяви на развален български - Мо-ито малько мом-итчен-це.
Умората й мигновено отстъпи на смесицата от изненада, някакъв гняв и накрая едва доловима, но направо от ...