Зелената феерия прелиташе като мъгла, духана от мощен вятър. Клонките биваха умело избягвани, а падналите дънери биваха ползвани като рампи за отскок. Хладният въздух се отдръпваше от напиращата жега, заобикаляше я и отново заемаше пространството, оставено от нея. Момчето тичаше - пламъчетата в очите му игриво светваха всеки път, когато политаше във въздуха, а последвалото тихо приземяване предизвикваше усмивката му. Напомняше на гонещ гепард, всяка от чиито стъпки го приближаваше към целта му, но и през ум не му минаваше да причини болка на който или каквото и да е. Фурията, разбиваща застуделия въздух и оставяща след себе си горяща следа, забави темпото си и се огледа. В района не преминаваха често хора, но по свечеряване почти всеки бързаше към дома си. Младежът подскочи и се приземи на един паднал дънер, след което запристъпва с леки стъпки по влажния ствол, когато чу птичата песен. Обичаше тези звуци - асоциираше ги с животинската обич и доброта, топлината на майката, сгушила малк ...