Живея вътре в главата си. Там няма трева, има само кал. Небето никога не е ясно, а слънцето отдавна вече е залязло. Само луната блести тихо, докато мислите ми я обикалят. Виждам себе си - скитам сама в мъглата и се моля някой да ми помогне. Да ме хване за ръката и и да ме отведе на слънчева поляна с много цветя. Започва да вали дъжд. Виждам собственото си отражение в локвата, която се образува под краката ми. И тогава осъзнавам - не трябва да чакам помощ от вън. Аз съм вътре. Аз съм сама вътре. Аз съм единственият човек, който е способен да ме измъкне от тук.