Вик за помощ

11.03.2024 г., 7:12 ч.

Проза » Други

155 0 1

Живея вътре в главата си. Там няма трева, има само кал. Небето никога не е ясно, а слънцето отдавна вече е залязло. Само луната блести тихо, докато мислите ми я обикалят. Виждам себе си - скитам сама в мъглата и се моля някой да ми помогне. Да ме хване за ръката и и да ме отведе на слънчева поляна с много цветя. Започва да вали дъжд. Виждам собственото си отражение в локвата, която се образува под краката ми. И тогава осъзнавам - не трябва да чакам помощ от вън. Аз съм вътре. Аз съм сама вътре. Аз съм единственият човек, който е способен да ме измъкне от тук.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

КухПън (Кух Пън)

2024-03-11T13:31:16+02:00

Интересни неща пишеш Иначе това последното не е докрай вярно - твое е желанието да се измъкнеш и волята да положиш някакви усилия, за да го направиш. Но може да ти бъде помогнато и отвън, да бъдеш окуражена. Да прочетеш някакви статии и мнения по въпроса, който те тревожи ...а това пак е донякъде чужда помощ макар и пасивна Също и Бог може да помогне за който е вярващ и има достатъчно смелост да се обърне към Него...

Иначе трябва да призная, че за теб поне виждам някаква надежда, щом като виждаш калта в себе си. Доста хора ми изглежда, че твърде много се харесват, което пречи да видят по-далеч от себе си ...но както и да е, да не задълбавам