Донесе я горският Димитър, конфискувал я от бракониери, които убили майката и взели малкото ù.
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара да захапе биберона на шишето, но после, след няколко дни, не можеше да я отдели от него. Да се не надяваш, че дивата природа така бързо свиква с човека. Сърничката Вики, тъй я нарече Иван, вървеше след него като малко кученце. Може би защото ръцете му винаги миришеха на млякото, с което я кърмеше. Сърната растеше с дни. Скоро започна да яде разбъркана на кашица царевична ярма, после зърно и всякакъв фураж, какъвто ядяха козите. Косъмът ù се заглади. Козите свикнаха с нея и я приемаха сред своето стадо, за радост на Иван. Единствено кучето Шишман яростно лаеше по Вики и все не можеше да разбере защо е тук това горско създание. Много труд положи Иван, но накрая успя да научи кучето си, че това ...