Виконтът, все така млад и небръснат, беше попаднал във водовъртеж, като често изпразваше мастилницата, гонейки жИВОТА и нерядко гонеше Живота, изпразвайки портфейла си. Водовъртежът му създаваше световъртеж и гадене, затова той вземаше хапчета против морска болест и рестото си в малкото случаи, в които му го връщаха.

Пиер се опитваше да определи дали му тежаха годините или тежестта му годинясваше, когато откри, че да задаваш въпроси е удачно само когато намираш отговорите.

И съвсем неочаквано на помощ му се притече неговият приятел Ал “Химикът” като го запозна с жена си. Гинка изпитваше умиление към две неща в живота си - приключилата ù кариера на манекенка (предимно на домакински ръкавици) и колекцията си от книги на Вяло Кукуелю, с чието съдържание беше твърде заета да се запознае, поради постоянните ù усилия да реставрира части от тялото си, които смяташе, че представят най-добре същността на човека. За нея тялото ù беше като древен храм – свещено и порутено.

Още при първата им среща виконтът почувства пърхането на пеперудки в стомаха си, което по-късно прерасна в ожесточена битка на птеродактили в мрачното небе на Креда и Пиер трябваше незабавно да потърси мястото за усамотение в къщата на Ал. Гинка никога не бе претендирала за притежанието на готварски умения и заради вярването ù, че красотата е вечност, не разбираше понятието “срок на годност”. Затова в погледа ù нямаше изненада или съжаление, а по-скоро оправдано очакване, когато гостът се оттегли от масата със ситни забързани крачки и ги лиши от присъствието си в следващия половин час. Стомахът на Ал “Химикът” вече се беше адаптирал като ескимос към преспи и на лицето на домакина се появи лека усмивка на превъзходство и презрение като на крокодил, видял гущерче.

Привличането между виконта и Гинка беше нещо, което и двамата не разбираха, но на което и двамата се радваха като мечка стръвница на пчелар, тръгнал  да продава мед.

Пиер не стоеше добре на дневна светлина, но за сметка на това нощем обикновено лежеше. За Гинка беше в сила същото. И двамата гледаха на връзката си като на сбъдната мечта, за която не бяха сигурни дали всъщност точно така е трябвало да се сбъдне. Гинка разбираше много добре ситуацията и това я доведе до откритието, че мъжът ù все пак става за нещо, щом можеше да я запознава с приятелите си.

Пиер знаеше, че за да е прав, му трябваха три опорни точки – двата му крака и съвестта му, а Гинка откри, че за да е щастлива, ù трябваше да вижда педикюра си на фона на тавана или звездите. Това неминуемо ги водеше до няколко несподелени въпроса, а именно Пиер се питаше как ще свърши всичко, а Гинка – как ще продължи и защо мъжът ù не прекарва повече време на работа.

В поредния следобед, в който Ал “Химикът” беше на работа, виконтът откри, че страда от срамна болест. Личният врач на Пиер Докторио Коджамошеников беше емигрант от руско-турски произход, което не му попречи да намери жестове и да успокои виконта, че няма срамни и несрамни болести, а доходоносни и недоходоносни. Пиер не вярваше на лекари и врачки и затова си беше намерил врач, който нямаше представа за Хипократовата клетва, но пък разбираше от други неща и пазарна икономика. Коджамошеников беше положил и съответната клетва с ръка върху първата си лесно спечелена пачка да спазва закона “пари + измама = пари прим”. Докторио набързо хвърли един боб и видя, че импотентността на виконта може да се излекува с много пари, които бяха необходими, за да се намери куца стоножка с един крак, нужен за специалната отвара.

Малко след като Пиер изпи отварата и два литра вино в един бардак, разбра, че е излекуван в компанията на две проститутки. А на сутринта изнамери отговор на въпроса защо отварата трябва да е от куца стоножка, като откри изгубената си трета опорна точка и тръгна на зиг-заг към къщи, чудейки се кого ще завари там - жИВОТА или Живота.