25 апр. 2010 г., 16:54

Винаги остава по нещо 

  Проза » Другие
916 0 7
1 мин за четене

ВИНАГИ ОСТАВА ПО НЕЩО

 

Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни страхове. Във вените му отдавна тече само чуждата оценка. Ако отнемеш живота му, ще го направиш мъченик.

Казах ти, че душата ти ще повърне първо вярата. Безсънието настървено души около спалнята ти, в очакване да затвориш очи. А ти магнетично си вперила погледа си в прошката, най-вярната ти приятелка. Лежи до теб и бърше сълзите ти - какво друго би ù поверила?

Остана ти само сънят, че някога всичко е имало смисъл. Остана ти утрото, в което ще се родиш като господарката на болката.

© Георги Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Я да видим, каъв образ се получава тук - без мечти, със смачкано его, без вяра, на всичкото отгоре се надява на прошка и плаче...ама дали това е психологически достоверно...
    много е трудно да се пише хайку - с малко думи трябва да се каже нещо голямо. ама когато с много думи нищо не се казва, не е добре.
  • Чудесно поднесено въпреки болката, струяща от редовете!
    Поздравления!
  • Силно... умееш да дълбаеш! Поздравления!
  • Тъжно е!
  • ...
  • хмм, харесва ми, че не се страхуваш да се потопиш в море от метафорана кой му трябват крила , като умее да плува
  • За мен ли го написа или за хилядите други безверници, страхливци и невести на болката? Отнесе ме!!!
Предложения
: ??:??