25.04.2010 г., 16:54

Винаги остава по нещо

1.3K 0 7

ВИНАГИ ОСТАВА ПО НЕЩО

 

Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни страхове. Във вените му отдавна тече само чуждата оценка. Ако отнемеш живота му, ще го направиш мъченик.

Казах ти, че душата ти ще повърне първо вярата. Безсънието настървено души около спалнята ти, в очакване да затвориш очи. А ти магнетично си вперила погледа си в прошката, най-вярната ти приятелка. Лежи до теб и бърше сълзите ти - какво друго би ù поверила?

Остана ти само сънят, че някога всичко е имало смисъл. Остана ти утрото, в което ще се родиш като господарката на болката.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Я да видим, каъв образ се получава тук - без мечти, със смачкано его, без вяра, на всичкото отгоре се надява на прошка и плаче...ама дали това е психологически достоверно...
    много е трудно да се пише хайку - с малко думи трябва да се каже нещо голямо. ама когато с много думи нищо не се казва, не е добре.
  • Чудесно поднесено въпреки болката, струяща от редовете!
    Поздравления!
  • Силно... умееш да дълбаеш! Поздравления!
  • Тъжно е!
  • ...

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...