Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :

-         Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?

Единствено мракът и тишината стояха на среща ми и поглъщаха думите ми като сладък опиат. Отпих от чашата с багрено червено вино и с леко задоволство тихо промълвих:

-         Нищо не знаете…

Още веднъж отпих от еликсира на живота и мъдростта и започнах да заглаждам брадата си, гледайки блудкавата светлина. Нямаше никаква следа от живот, всичко беше пусто, а единственият звук, който се чуваше отвъд прозореца, бе трагичната песен на изморения щурец. Измъченият ми ум не бе заинтересован от почти недоловимия звук, той просто съзерцаваше ту виното, ту светлината, а рядко хвърляше поглед сред непрогледния мрак. Тишината бе мой събеседник, ала в един момент тя реши да ме остави в ръцете на друг, неочакван събеседник. В чашата ми с вино започнаха да падат кървави капки. Погледнах към тавана и видях кърваво петно, което незнайно откъде се бе появило. С всяка следваща капка кръвта започваше да пада все по-бързо, докато накрая цялата стая се наводни от миризмата на кръв. Започнах да се давя в червената течност, а изход нямаше, тъй като прозорецът се оказа затворен, незнайно от кого. Със сетни усилия успях да доплувам до малкия прозорец и счупих твърдите му стъкла. Паднах навън, а след мен и река от кръв зашуртя по пръстта. Малки стъкълца се бяха забили по ръцете ми, а дишането ми бе твърде затруднено.

-         По дяволите вървете, вий, черни сенки! – изрекох с дрезгав и изнемощял глас.

От кръвта се появи странна, тъмночервена, фигура, която никак не приличаше на човешка, тъй като единственото, което можеше да се отличи от тъмночервения цвят, бяха двете малки, бели очи. Тя направи две крачки, а след това се разпадна и от нея остана само чаша червено вино. Съзерцавах виното, а кръвта ми течеше по пръстта, докато не усетих студенината в сърцето си, което миг след това удари за последен път.