Поредната сянка на нощта премина скришно през блудкавата, лунна светлина на леко открехнатия прозорец. Вторачих се в тази светлина и гневно започнах диалог със сенките :
- Знаете ли вий, що е това тъга? Мислите, че знаете ли? Е, хайде кажете ми, що е това тъга, според вас?
Единствено мракът и тишината стояха на среща ми и поглъщаха думите ми като сладък опиат. Отпих от чашата с багрено червено вино и с леко задоволство тихо промълвих:
- Нищо не знаете…
Още веднъж отпих от еликсира на живота и мъдростта и започнах да заглаждам брадата си, гледайки блудкавата светлина. Нямаше никаква следа от живот, всичко беше пусто, а единственият звук, който се чуваше отвъд прозореца, бе трагичната песен на изморения щурец. Измъченият ми ум не бе заинтересован от почти недоловимия звук, той просто съзерцаваше ту виното, ту светлината, а рядко хвърляше поглед сред непрогледния мрак. Тишината бе мой събеседник, ала в един момент тя реши да ме остави в ръцете на друг, неочакван събеседник. В чашата ми с ...