Целият ми живот представлява непрестанно усилие да избягам от   скучното, сиво ежедневие.

                                                               Артър Конан Дойл

Винтчето обичаше да мисли за много неща и когато цяло обичаше да мисли, но не намираше това винаги за лесно. Понякога не е лесно, когато всички мисли в главата ти са различни и идват едновременно. Мислеше си – Не не винаги е лесно и защо когато ти се прави нещо толкова много, и за което времето никога не стига, понеже те прекъсват да ходиш да ядеш или да си пишеш домашните или да четеш някоя глупава книга, която незнайно защо някой я пише, след като никой сякаш не я разбира на пълно, но пък е част от училищната програма? Фантазията помага да направи живота по интересен, но в никакъв случай по лесен, когато толкова много от нещата, които трябва да се направят всеки ден са скучни като препечена филия без масло и не се подчиняват на законите на въображението. Винтчето изпитваше понякога такива трудности, но като правило нямаше проблемите на големите, а в училище все някак можеш да заобикаляш скуката. Един ден обаче попадна в страната на скуката. Да попаднеш в страната на скуката всъщност изобщо не е трудно ако имаш развинтено въображение и ходиш на училище. В такъв случай си направо на една крачка от там, но трябва още едно условие. Трябва да можеш да си представяш всичко в собствените си мисли, все едно да притежаваш киносалон в собствената си глава и когато прожектираш някой от любимите си филми някой да те стресне. Това е същото когато подскачаш, защото си се замечтал, само че замечтаването е толкова добро, че чак понякога изглежда истинско и ти трябват няколко секунди да разбереш, че всъщност се намираш на друго място от това, което току що ти се е присънило.

В едно такова междинно състояние на ума Винтчето, което имаше явна голяма чувствителност се синхронизира и се прехвърли в страната на скуката. Отначало изобщо така и не разбра какво става, това си беше като всяка друга прожекция на собствената и фантазия, но някак по ярко. Когато обаче изпита истинска скука, такава от която сякаш няма измъкване, тогава се опита да се отърси, както обикновено от това състояние, но нещо не се получи. Нещата ставаха от скучни по скучни. Леле помисли си Тони, май някой ми открадна коледата.

Първото нещо, което Винтчето Тони разбра за страната на скуката е че е доста безлична, защото нямаше нищо интересно. Сградите като бели блокове си приличаха толкова една на друга досущ бобени зърна от позната марка боб и единственото, което ги различаваше бяха номерата им. А тишината беше поразителна с отсъствие на детски глъч и всякакъв животински шум. Тони опита да каже нещо, но сякаш думите заглъхваха, извика но едва чу себе си. За момент сякаш близката пейка започна да изглежда по цветна, но веднага се върна в същата сива гама, в която бяха и другите пейки разположени на абсолютно същото място около абсолютно същите градинки пред абсолютно същите блокове. Да чак ми стана интересно, колко е безинтересно - помисли си Тони и реши да изследва по нататък. Винтчето тогава нямаше как да разбере, че точно това всъщност е била една много добра спасителна мисъл, защото ако нищо никога, не ти става интересно, рано или късно ставаш безличен и приличен на всички останали скучновати хорица, които могат единствено да наподобяват истинското, но никога не могат да бъдат такова, защото никога не могат да имат дори и една собствена и напълно оригинална мисъл.... следва продължение...