– Ех, чудна мома си, Ирино! – мислеше си Павел.
Гледаше я от дюкяна как минава по улицата, изправена като топола и напета, заобиколена от дружките си. Остави настрана цървула, който шиеше. Ръцете му се разтрепериха, а кръвта му кипна, докато наблюдаваше прекрасната девойка, която вървеше по улицата Бе красива като видение, нежна и ранима като пролетно кокиче. Сините й очи бляскаха като планински езера в ясен пролетен ден. Вятърът милваше един рус кичур коса, измъкнал се изпод забрадката й. Тя се спря точно пред дюкяна му, прибра го, като току поглеждаше към прозореца на Павел. Сините й очи срещнаха неговия кафяв взор, заключиха го в своя плен. В сърцето на момъка изригнаха хиляди обещания, които Ирина му нашепваше вечер, когато се измъкваше от къщи, за да се видят там, до малката рекичка. Седяха дълго един до друг, преплели пръсти, сключили съюза на две любещи сърца. Павел се размърда нервно на стола от спомена за горещото докосване на прозрачната й, порцеланова кожа по неговата мургав ...