Влез в стаята ми.
Тъмносиня стая. Със светлосин таван и омачкани чаршафи.
Остани.


Ще лежим и ще вдишваме тишината - по-сладка от амброзия, по-мека от грях. Ще сресваме косите си, по-тъмни от очите ни. Ще ядем крем и ще слушаме гръндж. Ще броим белезите си и ще галим ръцете си. Ще се любим. Ще пушим. Ще се смеем без причина. Ще пишем стихове по чаршафите - с изветрялото ми червило и новата спирала. Ще рисуваме птици по стените. Ще те слушам как свириш. Ще пея с душата си за теб.
Ще напиша най-доброто си стихотворение за теб, ще го изгоря, защото нищо не е така перфектно.
Ти си поезия. Остани тази нощ. Ще те слушам.

Влез в стаята ми.
Остани.