15.09.2009 г., 19:08

Влез

1.1K 0 1


Влез в стаята ми.
Тъмносиня стая. Със светлосин таван и омачкани чаршафи.
Остани.


Ще лежим и ще вдишваме тишината - по-сладка от амброзия, по-мека от грях. Ще сресваме косите си, по-тъмни от очите ни. Ще ядем крем и ще слушаме гръндж. Ще броим белезите си и ще галим ръцете си. Ще се любим. Ще пушим. Ще се смеем без причина. Ще пишем стихове по чаршафите - с изветрялото ми червило и новата спирала. Ще рисуваме птици по стените. Ще те слушам как свириш. Ще пея с душата си за теб.
Ще напиша най-доброто си стихотворение за теб, ще го изгоря, защото нищо не е така перфектно.
Ти си поезия. Остани тази нощ. Ще те слушам.

Влез в стаята ми.
Остани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Пашова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...