24 июл. 2011 г., 23:55

Влюбването

731 0 0

Значи така  било... влюбването...

 Нека кажа първо, че Човекът го познавам от дълго време и въпреки няколкото ни натискания по тоалетните в Склада и кафе "Спомен", бяхме добри познати на "Здравей".

 Как се случи сплавката ли? Той ме покани на кафе, аз казах "Да", имаше един дъжд, който спря, едно слънце, което пекна, беше юли, а миришеше на есен.

Не може да се отдели сега от мен и на мен пък ми харесва.

 Снощи, след като правихме секс, а той беше в банята, започнах да пиша, описвах потта по раменете му, неговите движения, красивите му ръце и невероятните му устни.

 Не мога да се отърва от усещането за сплав и неговото обсебване от мен. Не мога да предскажа бъдещето и да кажа как това ще приключи, защото знам че ще. Тук "и заживели щастливо" няма. Притеснявам се, когато не мога да разгадая бъдещето и никаква врачка, и никакъв Дийпак Чопра няма да ти каже как трябва да се държиш... Ех!

Няма да завършвам разказа. Нека той да го завърши както може, както знае, "преди последното метро".

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кийра Трава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...