Значи така било... влюбването...
Нека кажа първо, че Човекът го познавам от дълго време и въпреки няколкото ни натискания по тоалетните в Склада и кафе "Спомен", бяхме добри познати на "Здравей".
Как се случи сплавката ли? Той ме покани на кафе, аз казах "Да", имаше един дъжд, който спря, едно слънце, което пекна, беше юли, а миришеше на есен.
Не може да се отдели сега от мен и на мен пък ми харесва.
Снощи, след като правихме секс, а той беше в банята, започнах да пиша, описвах потта по раменете му, неговите движения, красивите му ръце и невероятните му устни.
Не мога да се отърва от усещането за сплав и неговото обсебване от мен. Не мога да предскажа бъдещето и да кажа как това ще приключи, защото знам че ще. Тук "и заживели щастливо" няма. Притеснявам се, когато не мога да разгадая бъдещето и никаква врачка, и никакъв Дийпак Чопра няма да ти каже как трябва да се държиш... Ех!
Няма да завършвам разказа. Нека той да го завърши както може, както знае, "преди последното метро".
© Кийра Трава Все права защищены