Минаха няколко седмици от представлението на тримата танцьори, а Нина не спираше да мисли за синеокия. Не се бе влюбила, напротив - изгаряща страст разкъсваше гърдите ù и не можеше да намери спокойствие. Часовете прекарваше в мисли за него, нощите също. Не сподели на никого, стараеше се да се държи нормално и все пак нещо я подтикваше да говори с Виктория. Бе хладен пролетен ден, с тъмни облаци, които сякаш бяха предвестник на това което щеше да се случи през следващата седмица.
- Викс, това за вечерта на самодейността, дето иска госпожата да го правим, какво ще представлява? - Нина се стараеше да звучи небрежно и спокойно, но от гласа и лъхаше нотка на колебание. 
- Ами мислехме да е нещо по разчупено, да не влизаме в обикновените граници. Утре каза, че ще ни даде сценария защо?
-А не, просто питам. А знае ли се кои ще са участниците?
-Не. Твърди се, че почти всички класове имат изявени и силни участници, които са доста добри самодейци. Нина.. - Виктория ù хвърли подозрителен поглед. - Защо толкова се интересуваш от участниците?
- Просто информативно. - Тодорова се усмихна едва, едва.
- Лъжеш ме..
- Боже, Вики, не те лъжа...
- Нина, избягваш погледа ми, лъжеш ме! - дългокосото момиче повиши тон.
- Добре де, добре... Надявам се да видя момчето със сините очи! - Нина тръсна нервно глава. 
-О, Стефан... - спътничката на Нина се засмя.
-Кой?
- Стефан Димитров, това е момчето, което бе партньор на Пламена и Александър. 
  Нина не отвърна нищо. Продължиха да вървят все така в мълчание. Виктория разбра, че най-добрата ù приятелка беше харесала Стефан, но си замълча. Предпочиташе сама да признае всичко. 
  Измина още време, цялото училище кипеше в приготовления  за верта на самодейността. Тя представляваше концерт, който се изнасяше от изявени самодейни танцьори, музиканти, певци и актьори. По- желания на госпожа Димитрова, класната на Виктория и Нина и майка на Стефан, класът беше подготвили сцена от "Ромео и Жулиета". Нина щеше да бъде Жулиета, а Виктория осигуряваше костюмите и се стараеше всичко да бъде изрядно но последната светлинка и прашинка на сцената.
   Дойде и дългоочакваната вечер. Момичетата които играеха облякоха огромните кринолини, а момчетата успяха да се намъкнат в кожените ботуши. Всички които участваха в представлението седнаха на запазени места в  публиката и нетърпеливо зачакаха своя ред. Викс се появи забързано и с усмивка.
- По средата на представлението сте, така че се успокойте и се насладете на таланта на останалите, макар че те не са по добри от нас. - всички започнаха да се смеят и тя седна до Нина.
  Всички бяха прекрасни, талантливи и наистина можеше да се потопиш в неочаквания подбор на толкова талантливи тийнейджъри. Тогава се появиха те... Кръвта сякаш изтече от тялото на Нина. Бяха облечени в красиви жълто-оранжеви костюми, които бяха познати много добре на нашата героиня- Русия. Нина беше бивша танцьорки и знаеше, че това национални руски носии. Видя, че онзи русия, високия, който танцуваше като дърво на концерта за годишнината говори с класната им. Кръвта ù кипна. Тя повдигна кринолина, като стана и отиде до учителката и момчето.

- Нина... - усмихва се преподавателката. - Какво има?
- Нищо, госпожо, просто се чудих знаете ли колко още ще почакаме, защото момчетата започнаха да мрънкат. - "Жулиета" пусна фалшива усмивка.
  Тогава за първи път чу гласа му - дълбок, дрезгав глас, който сякаш докосна и най-тъмната част от сърцето ù. 
- Госпожо, какво ще правите?- в дълбокия му глас се усещаше нотка на любопитство дори лека усмивка.
  Тодорова го погледна жестоко. Пъстрите очи горяха с изгаряща гняв.
- Няма да ти кажем!- момичето усети как се държи като малко дете, но това не я интересуваше. Мразеше хора, които си пъхат носа там, където не им е работа.
  Той на свой ред я изгледа изплашено - черни, дълбоки очи, че не можеше да се различи зеницата от ириса. Нина преметна презрително красивите букли  повдигна леко кринолина и отново си седна. 
- Какво има? - най-добрата ù приятелка ù подшушна.
- Ония, дългокосия тъпанар си пъха носа където не му е работа. Пита какво сме щели да показваме!! - изломоти набързо "Жулиета".
 Виктория започна да се смее, а Нина Тодорова се разсърди още повече. Естествено, черноокия излезе да танцува заедно със Стефан и още две непознати момичета. Всъщност, Нина познаваше едната, но не лично. Беше с огромен обем и косата на руси кичури, нисичка и винаги вървеше бързо. Танцуваха руски танц и тогава Виктория забеляза- очите на момчетата шареха из публиката и очите на черноокия се спираха върху приятелката ù. Обраха аплодисментите, след което излезе класът на госпожа Димитрова и успя да плени всички. Те спечелиха и наградата на вечерта.От онази вечер нататък нищо нямаше да бъде същото нито за Нина, нито за приятелите ù.