Минаха няколко седмици от представлението на тримата танцьори, а Нина не спираше да мисли за синеокия. Не се бе влюбила, напротив - изгаряща страст разкъсваше гърдите ù и не можеше да намери спокойствие. Часовете прекарваше в мисли за него, нощите също. Не сподели на никого, стараеше се да се държи нормално и все пак нещо я подтикваше да говори с Виктория. Бе хладен пролетен ден, с тъмни облаци, които сякаш бяха предвестник на това което щеше да се случи през следващата седмица.
- Викс, това за вечерта на самодейността, дето иска госпожата да го правим, какво ще представлява? - Нина се стараеше да звучи небрежно и спокойно, но от гласа и лъхаше нотка на колебание.
- Ами мислехме да е нещо по разчупено, да не влизаме в обикновените граници. Утре каза, че ще ни даде сценария защо?
-А не, просто питам. А знае ли се кои ще са участниците?
-Не. Твърди се, че почти всички класове имат изявени и силни участници, които са доста добри самодейци. Нина.. - Виктория ù хвърли подозрителен поглед. - ...