Водици
Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в празния хоризонт. Устните ми изсъхнаха от брулещият вятър на твоето отсъствие.
Тази вечер в потайна доба от горски извор вода ще донеса. Ще я накича с любов, с усмивка и с доброта. И ще ... изкрещя! И тя ще стане крещяна вода. Толкова силно ще извикам колко те обичам, че светът ще потрепери. Ще замлъкне и ще стане един мълчан свят. Няма да ме осъжда, няма да ме кори, няма да ме поучава, че обичам теб.
А когато викът ми замлъкне във вечността, ще бъда свободна от съдниците, от теб ще съм свободна. Моята крещяна вода ще сбъдне несбъдването ми с теб!
Тази вечер е Водици!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Димитрова Все права защищены
