Petapen777 (Петя Димитрова)
2 0
20.01.2019 г., 19:50 ч.

Водици 

  Проза » Разкази
1028 2 3

Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в празния хоризонт. Устните ми изсъхнаха от брулещият вятър на твоето отсъствие.

Тази вечер в потайна доба от горски извор вода ще донеса. Ще я накича с любов, с усмивка и с доброта. И ще ... изкрещя! И тя ще стане крещяна вода. Толкова силно ще извикам колко те обичам, че светът ще потрепери. Ще замлъкне и ще стане един мълчан свят. Няма да ме осъжда, няма да ме кори, няма да ме поучава, че обичам теб.

А когато викът ми замлъкне във вечността, ще бъда свободна от съдниците, от теб ще съм свободна. Моята крещяна вода ще сбъдне несбъдването ми с теб!

Тази вечер е Водици!

© Петя Димитрова Всички права запазени

За участие в конкурса Кратка проза

Произведението е участник в конкурса:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

35 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??