12 июн. 2019 г., 11:01
3 мин за четене
Върху хълмовете се появиха първите от авангарда на османлиите. Бяха като всички, събрани от кол и въже, които пълководците слагаха в челото на армиите. Никой не ги броеше за войници, камо ли за хора. Паплач, която вървеше напред и се хранеше с докопаното, първа се сблъскваше с противника, по този сблъсък командващият оценяваше врага – силите и слабостите му, а основната й задача беше да нанесе колкото се може повече вреда на отсрещните. После в действие влизаха редовните войскари…
Башибозуците спряха. Пред тях като стена се бяха изправили рицарите. Дълга почти километър, блестяща в стоманените си доспехи, страховита като ужасяващ с бодлите си непобедим гигантски таралеж…
И всички – рицари, оръженосци, копиеносци, арбалетчици, мечоносци, мълчаха…
После някой отзад даде команда за атака и тълпата се юрна напред. Към смъртта или – при евентуален късмет – към славата…
И настъпи времето на инстинктите и демонските черни страсти…
Привечер полето утихна. Все още се чуваха последни стонове, вс ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация