Н
ощта беше настъпила. Вечерната тъмнина, обгърнала целия град във властната си прегръдка, се разсейваше от единствения си достоен противник. Луната. Само тя се изправяше в равностоен двубой със съперницата си. И в тази битка никой не отстъпваше. И на милиметър дори. Ще погълне ли всичко наоколо тъмата или ще бъде победена от Луната, чиято лунна пътека сочеше правилната посока на изгубилите се моряци и пазеше в прегръдката си невинно влюбените.
Мракът... или светлината...?
Хлебарката... или човекът...?
Десет и половина вече минаваше. Исето влезе във входа на блока, а в главата й се въртеше само една мисъл: да вземе ли асансьора или да върви пеша до втория. Бързо взе решение, че предпочита да слезе два надолу, отколкото да изкачи четири нагоре. Цял ден бе на крак, затова и не мисли дълго. Ще слезе на третия етаж и оттам надолу до втория (ей, ама, не ги оправиха тези асансьори!).
Коридорът към стаята й бе добре осветен. Приличаше на болничен коридор, както и целият блок, между впрочем.
Н ...