ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА: ЗОРИН
Когато почти цял живот си бил със сребърна лъжица в устата, когато родителите ти са осигурили добро образование, и когато на всичкото отгоре си военен лекар, някак си започваш да гледаш на света с други очи. Неола странно защо се опитваше да забрави за бедното си детство, преди да бъде осиновена от богатите си настойници. Огромните лишения, през които трябваше да премине, за да стигне до върха. А същият този връх определено не беше точно това, което тя очакваше. Този връх беше измамен и построен върху твърде много илюзии. Пагубни илюзии. Но това “петно”, както тя наричаше произхода си, щеше да стои докато беше жива и да й напомня, че почти нищо не е постигнала сама. Че фалшивият й блясък й е бил подарен от съдбата.
Следването й в Медицинския корпус беше изцяло покрито с много екзовалутни кредити, които бяха валутата на бъдещето. За да направим дори най-простата сметка, то се равняваше на годишната издръжка на цял взвод елитни войници. Причината поради коят ...