Редове от блога ù:
„Знаете ли кога написах първото смислено нещо? Кога за първи път вложих нещо от себе си в написани думи? 13 септември 2001г. Написах едно есе в памет на всички загинали в атентата над кулите близнаци в Ню Йорк. Била съм на 10 години. Вероятно не съм осъзнавала случилото се и не знам какво ме е подтикнало да го напиша.
Днес, на 1 септември 2010 година, аз се изнесох от къщата, в която съм изживяла детството си. И докато събирах багажа си, намерих малкия картон, на който бях написала есето си. Дали ако не се бях изнесла някога, щях да го намеря и да си спомня за него? Защото едно 19 годишно момиче няма спомени какво е писало, когато е било на 10.
Видях осемнадесет изречения, написани с детски почерк, които ме накараха да изтръпна, защото колкото и стихове да съм написала, колкото и емоции да съм възпяла, никога няма да успея да напиша нещо подобно отново...”
Безмълвен...
Сутринта беше напоена с песента на птиците и слънчевите лъчи.
Днес с Марина щяхме да отидем в парка ...