24 июл. 2007 г., 13:38

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 4

1.1K 0 0
1 мин за четене
 

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 4


На ЗЛАТКА


Близо до сърцето - завинаги


Само белият лист знае колко всъщност боли, когато перото дращи отгоре му.

Когато самотата превзема сърце, когато химията... на спомена владее мислите ти.

По-далече от алхимията на самотата... За да те остави по-сам с мислите.

Защото знаеш, че някой има нуждата от тях  - "... по телевизия", "... по телепатия".

А може и просто по повеля на съдбата. Нейната нишка винаги успява да обвърже пътя ни... да ни накара да съпреживяваме, молитвено ръцете ни да стяга. Словата в които обличаме съдбата си, са като въглени... Винаги могат да възкресят феникса и го правят по най-неочаквания и ефектен начин. Понякога вулканът от чувства идва неканен, но могъщ - тогава неподправената искреност насреща му успява да заглуши грохота, така както "... вълните намират канари тогаз..." Понякога предвкусваш как лавата те застига, как те докосва, но не те изгаря, защото насреща си има вода - чиста и силна, и вълни сини, от ласките му погалени.

            Всичко на този свят ни се дава с мярка, а който реши да не се вмести в това, той всъщност е същество не от нашия свят, дошло тук с най-светлата мисия да създава, съхранява и раздава... любовта си.


Cherish to LOVE!!! FOREVER!!!


24.07.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ОрФи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...