ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 4

На ЗЛАТКА

Близо до сърцето - завинаги

Само белият лист знае колко всъщност боли, когато перото дращи отгоре му.

Когато самотата превзема сърце, когато химията... на спомена владее мислите ти.

По-далече от алхимията на самотата... За да те остави по-сам с мислите.

Защото знаеш, че някой има нуждата от тях  - "... по телевизия", "... по телепатия".

А може и просто по повеля на съдбата. Нейната нишка винаги успява да обвърже пътя ни... да ни накара да съпреживяваме, молитвено ръцете ни да стяга. Словата в които обличаме съдбата си, са като въглени... Винаги могат да възкресят феникса и го правят по най-неочаквания и ефектен начин. Понякога вулканът от чувства идва неканен, но могъщ - тогава неподправената искреност насреща му успява да заглуши грохота, така както "... вълните намират канари тогаз..." Понякога предвкусваш как лавата те застига, как те докосва, но не те изгаря, защото насреща си има вода - чиста и силна, и вълни сини, от ласките му погалени.

            Всичко на този свят ни се дава с мярка, а който реши да не се вмести в това, той всъщност е същество не от нашия свят, дошло тук с най-светлата мисия да създава, съхранява и раздава... любовта си.

Cherish to LOVE!!! FOREVER!!!