Глава 5. - Един репортаж в бурята

Дните минаваха, пълни със служебни ангажименти и задачи покрай малкия, който растеше бързо. Графикът за дежурства стоеше на вратата на хладилника, боднат с магнит-таралеж и никой от тримата, застъпващи на смяна около бебето, не протестираше. Детето запълваше огромна празнота в живота им, която не искаха да признаят дори пред себе си. „Модерните хора са богати на самота“ – мислеше си Черната буря, докато броеше колко дни от живота на Гела остават. Ангелът тревожно преглътна – не бяха много.

Алекс, Гергана и старицата обгръщаха с обич детето и то се отплащаше с първите плахи усмивки. Отговорността за бебето ги сплотяваше и се превръщаха неусетно в семейство, каквото не бяха имали. Вятърът, ангелът и Богородица бдяха над тях светло.

Докторката удържа обещанието си и документите бяха оправени. Гергана започна да спи без кошмари и всичко изглеждаше идилично в септемврийската привечер, когато се разрази неочаквана буря. Дори ангелът се бе свил в дланта на иконата притеснен.

Вятърът помиташе първите паднали листа със свирепа страст, а морските вълни кипяха. Небето недоволно сипеше светкавици и есенният дъжд танцуваше гневно навън без посока. После внезапно всичко се успокои - затишие пред неизбежна буря.

Бе неделя и лежаха на голямата спалня. Заради малкия преместиха телевизора там – докато гледат филми, той да е между тях, да чува гласовете им и да е спокоен. Следобедът прегаряше, вятърът сплиташе и разплиташе листата в дългата си коса навън, когато заглавие на телевизионно предаване прикова вниманието им. Млад репортер дебютираше със скандален репортаж за двойно убийство. Усетиха бодване под лъжичката и впериха погледи в екрана. Нахаканият младок защитаваше свои хипотези какво точно се бе случило вечерта, когато мъж бе убил жена на крайбрежната улица, а той самият след това бил прободен в сърцето откъм гърба с тънък остър предмет - шило за лед, специална игла или някакъв специфичен нож. Следите не водели никъде, но той бе изровил роднини и близки на двамата мъртъвци, откривайки нещо изненадващо. Сестрата на убитата жена била системно малтретитана от съпруга си, хазартно зависим. Тя вече била правила няколко опита да го напусне, но мъжът със сила я връщал. Докато не разбрал, че очакват дете. Тогава изведнъж станал странно мил, не я биел, което изпълнило майката с тревожни подозрения. Месец преди раждането на детето комарджията бил загубил много пари и продал всички бижута на жена си въпреки нейните сълзи. Скоро тя родила дете, без да знае, че е откупено чрез нейния мъж за богато семейство в Лондон. Научила какво е направил съпругът ѝ, майката отказала да даде детето, но ѝ било обяснено с жесток побой, че парите вече са проиграни и тя иска или не, ще трябва да се съгласи. Младата жена се обадила на сестра си за помощ. Помолила я да скрие детето, докато тя се спаси от мъжа си. Споменала полиция, дело за тормоз и подаване на молба за развод. Разбирайки какво става от мъжа на сестрата, с когото пък били приятели, съпругът я причакал и я погнал по крайбрежната улица. Нататък разследването влизаше в задънена улица - до труповете на убития съпруг и жестоко пребитата мъртва сестра нямало и следа от бебе, когато дошла полицията. Майката все още била в болница, без опасност за живота, но в дълбока депресия. Ужасът от загубата на детето психически я съсипвал. Репортерът завършваше с апел - ако някой има информация за детето - да се обади на посочените телефони. Гарантираха анонимност. Така се надяваха да бъде спасен човешки живот. Ангелът и вятърът тревожно размениха погледи над бебето. Богородица плачеше тихо.

Гергана се обърна към Алекс. Очите ѝ бяха пълни с мъгла. Русият мъж също мълчеше. Вятърът чупеше пръсти и бършеше сълзи в листата на дърветата, а морето въздишаше глухо. Нещата се променяха и трябваше отново всички да преобърнат живота си. Богородица целуна бебето и с поглед погали Морската нимфа. Раздялата бе неизбежна.

- Как ли се чувства майката? – обърна се девойката към младия мъж развълнувана.

- Нямаме право да задържим бебето при нас - с мъка отговори Алекс и се загледа невиждащо навън, сякаш отговорът стоеше там, но всъщност ясно го виждаше в сърцето.

Дори вятърът и морето мълчаха, решението беше болезнено. Тишината цепеше мислите на Хензел и Гретел. Вълните блъскаха брега и вратата пак се отдалечи в синевата.

- По документи е мой син – на себе си прошепна Гергана, готова да се разплаче.

- Една експертиза ще разбие на пух и прах това твърдение, знаеш го – погледна я Хензел. – Трябва да бъдем разумни, колкото и да не ми се иска.

- Какво ще правим сега? – с треперещ глас попита Гретел, но вече знаеше отговора.

От това я заболя душата. Ужас, тревога и страх отново я заляха. Морето от болка се бе върнало без капка милост. Вълните помитаха всичко и не виждаше светла пътека. Липсваше дори следа от онази врата, която само до преди няколко часа се виждаше в далечината на хоризонта. Искаше да се хвърли в дълбокото и да остане там завинаги.

- Как ще оправим нещата? – продължи да пита ужасено тя зеленоокия мъж.

- Можем да не ги оправим – отговори многозначително Алекс и въздъхна, а с него въздъхна и вятърът. – Никой не знае къде е Георги. Документите са перфектни. Детето остава наше завинаги, ако мълчим.

- А майката? – продължаваше да пита тя, докато ангелът милваше душата ѝ нежно.

- Майка е тази, която отглежда детето – отговори дълбокомислено Алекс и я погали по косата.

Внезапно младият мъж стана нервно, отвори прозореца и се загледа в далечния силует на морето. Мислеше колко кратко живя с надеждата да има син, да бъде щастлив със семейство, да научи Георги на всичко, от което би имал нужда в живота. Сега отново губеше мечтата да има нормално семейство. Ала този път не губеше сам. Замисли се.

Скоро усети, че морето приижда. Бе отворил врата, която не можеше да затвори веднага. И щеше да заплати скъпо. Искаше му се за миг да не бе стъпвал на скалата онази вечер. Имаше нужда да намери врата сред морето от болка, да я превърне в сал и да доплува до спасителен бряг, където ще бъде щастлив. Мисълта за Юлия го отрезви.

Гергана мълчеше, но искаше същото. Ако можеше да накъса реалността и да я хвърли като шепа листа срещу вятъра, който да я разпилее без следа. Но не можеше. Реалността беше жестока. И трябваше да приемат факта, че този път битката е изгубена.

Обърна се. Момичето прегръщаше бебето и плачеше беззвучно. И двамата знаеха, че ще върнат детето на майката. Как, Алекс не бе сигурен. Трябваше да се свърже с адвокат, да се унищожат доказателства, да се срещне инкогнито с жената и да ѝ предаде сина, но да остане невидим. Кашата ставаше страшна. Хензел и Гретел имаха нужда от помощ, за да победят вещицата. Вятърът и ангелът долетяха пак тихо.

Отскоро се появиха и проблеми в модната агенция. Ставаха все по-сериозни, което дразнеше Алекс. Приемаше необходимостта да носи дрехи в техния стил за самото ревю и да изглежда, както желаят. Нямаше да позволи да му наложат обаче чуждия стил въобще. Шефката на агенцията поставяше условие да прави компания на клиентки след ревюта. „Аз вече съм бил там, како” - мислено ѝ се смееше той в началото. „Ти не знаеш половината от това, което знам за жените и техните тайни желания.” Трябваше да напусне работа. Нямаше да започне пак предишното занимание. Тъкмо се бе откъснал от правенето на секс за пари. Щеше да си намери друга работа - добре платена, да дава спокойствие и сигурност на него и... Какво щеше да стане, ако наистина върнат Георги? Щеше ли да го напусне Гергана? Гретел не изоставя Хензел в къщичката на вещицата. И все пак съмнението блъсна сърцето му. Ами Юлия? Толкова години са заедно. Заедно ли са всъщност? Защо трябваше да бъде толкова сложно? Би приел и предизвикателството да работи на две места едновременно. Тъкмо нямаше да мисли за загубата на малкия. Страхът от бъдещата раздяла го ужасяваше. „Работа - реши той, - това е единственото спасение.” И твърдо пое нова посока в живота.

- Ще завъртя няколко телефона - обърна се към плачещата жена. – Трябва да се измъкнем от ситуацията невредими.

- Мислиш ли, че е възможно? – попита го с накъсан шепот Гергана.

- В България е възможно всичко с пари – ядосано ѝ се сопна той и затвори вратата.

Не искаше да я наранява, но го болеше. Полудяваше, че загубвайки Георги, може да изгуби и нея. Старият начин на живот вече бе невъзможен за него. Алекс се бе променил. Дори на моменти забравяше Юлия – тайната любов в живота му.

Взе мобилния и влезе в кухнята. Важен адвокат му дължеше услуга. Време бе да му я върне. А как щяха да се развият нещата с Юлия – не искаше да мисли точно сега.

Следващите дни преминаха бързо - в разговори, даване на пари и безплатни сеанси. Заличаването на документи бе мисия невъзможна, докато не намери жена, готова да извърши всичко срещу определени екзотични удоволствия. Направи го автоматично. Душата му спеше, откъсната от допира на плътта. Клиентката – видна бизнес дама, виеше доволна, а мисълта на младия мъж повтаряше само: „Трябва да върна детето на майката, а Хензел да остане при Гретел.” За Юлия бе забравил. В този миг сякаш не съществуваше.

Бе вторник. На другия ден щяха да се свържат с жената, родила бебето. Тя вече се намираше в дома си и мислеха как да изпратят адвокат да говори с нея. Не можеха да оставят детето пред входа и да си тръгнат, а после да ѝ звъннат по телефона чрез скрит номер, за да ѝ кажат да излезе и да го вземе. Беше опасно. И много наивно.

Вратата се отвори и Гергана влетя в стаята. Не приличаше на себе си – пребледняла, трепереща, отваряше уста като риба на сухо. Алекс скочи тревожно.

-Тя искаше… – пое въздух момичето и не можа да продължи повече.

Захлупи се по очи на спалнята и зарида. Русият мъж коленичи до нея и взе ръцете ѝ в своите. Погали я по косата нежно. Повдигна лицето ѝ към своето. Вятърът навън кръстоса ръце и събра ядосано облаците. От небето заваляха листа и понесоха гнева му по прашните улици. А ангелът разпери крила и долетя. Богородица стисна очи.

-Кой какво искаше? Нарани ли те някой? – питаше Алекс разтревожено.

Девойката не можеше да отговори. Само хълцаше и се опитваше да си поеме въздух. Раменете ѝ трепереха, бе бяла като платно. Нещо сериозно се бе случило.

Мъжът донесе чаша вода. После седна до нея зачака. Галеше я по косата като малко дете. Каквото и да бе станало, тя беше тук – жива и здрава. И той стоеше до нея.

-Бавно и спокойно ми разкажи – прегърна я внимателно Алекс и зачака търпеливо.

Вятърът събра листа и ги запрати гневно към брега, а морето ги върна обратно.

Гергана вдигна глава. Събра сили и започна да разказва с хълцане:

-Бях на работа, когато шефката ме извика и съобщи, че ти напускаш.

Алекс кимна утвърдително. Бе му дошло до гуша от нейните намеци за компания.

- Тя каза, че ако не започна да излизам с кленти, ще ме уволни. И нямало значение колко съм добра. Щяла съм да печеля повече, ако покажа качества в леглото на определни богати личности.

- Свиня - процеди през зъби отвратен Алекс.

Гергана го погледна умолително.

- Аз не можех да се съглася и тя ми хвърли документите на масата. Заяви, че ще ми удържи заплатата за месеца, защото сега губела от ревютата.

- Не се безпокой - мъжът стана. – Ще ти изплати заплатата, както и моята. Знам кого да изпратя да оправи нещата.

Тя го погледна стреснато. Зелените му очи проблясваха като на тигър и тя изведнъж се уплаши. Разбра, че Алекс може да бъде опасен. Дори вятърът с изненада се вгледа в очите на младия мъж – превръщаше се във воин, готов да защитава себе си и обичаните от него до смърт. Как щеше да регаира на това доста по-възрастната Юлия?

Вятърът пак разпиля есенни листа, но беше доволен. Покри с длани небето и успокои облаците. Погали палмите по върховете на зелените пръсти и се усмихна гордо.

-Нищо няма да ѝ направят – успокои я мъжът. - Просто имам начин да влияя на хора чрез други хора. А сега се измий, защото трябва да намерим начин да върнем детето на майката и да продължим напред - Хензел и Гретел заедно.

Стояха в парка и гледаха как майката разговаря с адвоката. Оказа се мъничка руса жена, крехка като момиче - в дънки и светло яке. Лицето ѝ се променяше с всяка дума, изречена от мъжа. Видяха нейното отчаяние, после изненадата, надеждата и накрая щастливите сълзи на лицето ѝ. Наблюдаваха как седна на пейката. После как тръгна с юриста. Знаеха, че в близката пресечка е паркирана колата му, а вътре е малкият Георги - с всички бебешки неща. С тях щеше да отиде в новия си, най-истински дом, защото там бе жената, която го бе родила и страдала заради него. Ангелът ги прегърна нежно.

Седнаха отмалели на пейката. Вятърът ги погали мълчаливо, а морето им изпрати целувка. Усетиха полъха на въздуха и се сгушиха по-близо един до друг. Хензел и Гретел поемаха по пътя сами, но имаха силата на светлата обич между брат и сестра. Вятърът се сгуши до скалата и потопи коси в морето, за да не виждат облаците очите му. А някъде в дълбините на морската синева една малка врата от обич тръгна по своя дълъг път към брега, за да спаси душите на Алекс и Гергана от болката.

Телефонът на русия мъж иззвъня, той погледна номера и вдигна веднага:

-За няколко дни ще бъда в града – дълбок женски глас глезено го информира. – Затъжих се за теб, захарче.

-И аз – отговори автоматично Алекс. – Чакам те, Юлия.

Гергана го погледна питащо, но той извърна глава. Душата му се натъжи и зарадва. Юлия рядко си идваше за по няколко дни. Бе дванайсет години по-голяма от него, на нея дължеше живота си. Тя го измъкна преди години от страшна каша с наротици и алкохол. Понякога се питаше дали я обича, или е благодарен. Или е заменила майка му. Не можеше да си отговори. Връзката им беше скандална – страстна и тъмна. Но чрез нея не беше сам. Може би и за нея беше така. Заради него се раздели с богаташ в Гърция, който я обичаше.

Вятърът отново подхвана игра с листа по есенните улици, а когато се умори, се сгуши в клоните на големия явор срещу блока. Ангелът скоро също долетя. Дървото беше доволно. И то не обичаше самотата.

Докторката си спомняше времето, когато бе съседка на Алекс. Момчето израсна пред очите ѝ. Почувства вина, че не можа да го спре, когато се забърка с наркотиците. Пред очите ѝ се появи образа на майка му, когато го напусна, а после и вечерта, когато я повикаха за баща му, натровен от некачествен алкохол. Буцата в гърлото ѝ понякога ставаше нетърпима. „Не, не убих човек. Той беше насилник – прошепна на себе си. – Спасих Алекс. Нека Бог да ме съди, че не изпълних добре своя лекарски дълг тогава.“